Маркес

За мен Посланието в написаното е точно в осъзнаването на смъртта.

Иначе умът може да си поиграе на играта "свободата на парцалената кукла и нейното себеосъзнаване", но това ще са само още повече художествени похвати. Целта не е те да се трупат и да се възтрогваме от тях, а напротив - да се премахват за да лъсне отдолу истинската същност на нещата.

Имаше тема в Кастанеда за яснотата и смисъл и за тънката разлика между тях.
Цитата от Маркес и начина му на възприемане за мен е много ярък пример, как все се търси смисъла и не се стига до яснота.
Да търсиш яснотата е прагматично, защото само яснотата може да ти каже как трябва да се действа.
Себеосъзнаването като парцалена кукла има нещо общо със смирението, но само на пръв поглед и само много общо. Истинското смирение идва не от себеосъзнаването като парцалена кукла (което може би помага, но не е достатъчно), а себеосъзнаването като смъртно същество.
Маркес е бил принуден със всяка своя клетка да осъзнае това. (ударениетоо е на "принуден")

Разбирам. Благодаря.
Ще търся в Кастанеда.

Loneliness inside. Some kind of falling.

дали ако не беше "принуден" щеше да бъде толкова искрен?

Да пестим тока!

не знам конкретно за него Но мисля че въпроса не е в степента му на искреност, а в различното осъзнаване и разбиране, което докосването на смъртта предоставя.

но не е задължително човек да е "принуден", за да постигне осъзнаването на смъртността и оттам необходимостта от безупречността в действията си.
Света познава и много здрави хора, дето са го постигнали

Тая смърт...скоро ми се наложи да говоря пак за нея.
Смъртта дава дълбочина, животът-щастие-вика Ошо.
Донът вика, че смъртта винаги клечи до лявото му рамо.
Аз смятам, че не можеш да имаш силата, преди да си минал покрай смъртта и тя да е опърлила лицето ти.
За мен смъртта е приятел от дете, като малка установих, че тя е крайната форма на омитане. Демек-каквото и да искат да ти направят, винаги имаш един абсолютно спасителен изход.
После разбрах за кармата и значи изход нанайси. но смъртта ми е приятел.
Чувствам се уютно с нея, представяш ли си?
Хъбард би казал, че мога да я конфронтирам.

Усещането че сме същества, които ще умрат, има за цел да ни държи нащрек. Това е единствената "полза" от осъзнаването на смъртността .

За мен чувството към нея е респект. Смъртта е противник, достоен за уважение, защото само тя единствена ни подтиква и принуждава да правим нещата безупречно. Не може да не се уважава противник, който те кара да даваш най-доброто от себе си. И ти помага да спечелиш трофея в Играта - осъзнаването и трупането на сила.
А е противник, защото тя държи ключа на отреденото ни време.

Уюта с нея в смисъл на липса на страх, според мен, не е достатъчен за да даде яснотата на това, което трябва да се направи.
Много хора са умирали без страх, но с чувството на нещо пропуснато, което или не са направили, или са направили не както трябва.
Точно както се жалва и Маркес.

Ми на мен ми е приятел и съветник, хич не я схващам като противник и нямам намерение тепърва да я правя такъв.
Що, ти мислиш, че като противник върши най-добра работа ли?
Не съм съгласна.

и аз си помислих същото - няма го духът на Маркес тука

стреми се в тебе да е тихо

Да, така мисля.
Осъзнаването на това, че е противник, я прави съветник.

Аха. А ако не е противник, не може да бъде съветник ли?
Какво, ако е приятел?
Зорлем да я правя враг ли? Тъпо ми се струва.

Спокойно, стой си приятел с нея щом така ти е добре.

Ето ги онези 13 фрази :)
на пауър поинт


[линк]

може да е бил на разходка,докато ръката му е писала...

интересно ми е как можете да поставяте нечий дух в някакви рамки...?!
това дори не се нуждае от коментар

Става дума за нещо като енергиен отпечатък. Или го има или не.

Loneliness inside. Some kind of falling.

а вие всичко разбирате,всикчо долавяте и знаете
поздравления,за което!

Не всичко, не винаги.
Но някои неща и понякога...

Loneliness inside. Some kind of falling.