Маркес

Не те виня, че така мислиш
На пръв поглед винаги така изглежда, но ако си запозната с окултните учения няма да мислиш хич така
Бог ти е дал абсолютно всичко от самото начало и в момента ти дава ... ти самата се ограничаваш

"хм"

Добре заварила!
Сънувах го тоя Маркес... обичам го... може и поетичен похват да е. Обаче аз си мисля... знаеш ли, самоосъзнаването като парцалена кукла дава голяма свобода. Свобода не толкова в смисъл на "размах", колкото в смисъл на автентичност, необремененост, непреднамереност. Смелост. 3ащото си нищо повече от парцалена кукла. АКО беше друго - и ето, че се започва с изискванията, очакванията, победите и провалите, защитата, доказателствата, претенциите. И започва да ти тежи. И започва да те блокира. А иначе тя просто ги прави - нещата - куклата.

Но може, разбира се, да се схване и като бягство - като невъзможност да реагираш адекватно при "по-високи" изисквания. Като остава въпросът кой изисква и трябва ли те да бъдат покрити...?

Не знам. Ти знаеш ли?

Loneliness inside. Some kind of falling.

Лекси, странно, че ти като запознат с окултните учения, схващаш това като ограничение. Аз виждам в него свобода.

Loneliness inside. Some kind of falling.

В кое по-точно виждаш свобода?

"хм"

В себеосъзнаването като парцалена кукла.
Виж какво съм написала на лелята
Да оставим настрана Маркес, това е литература. Просто ми се стори, че реагираш, без да си осмислил всички възможности. Малко заучено. Идеята някой да се себеосъзнава като нещо различно от самото Божие провидение, поражда у теб нещо като рефлекс, че това "не е вярно". Рефлексът нали знаеш какво е? Неосъзната реакция. Най-упорити са тези постулати, които никой не се сеща да постави под въпрос. А после се оказва, че земята все пак не е плоска и не можеш да се прекатуриш през ръба й.


Loneliness inside. Some kind of falling.

Хе
виж...и това върши работа, но не е същността

но не е нужно да се признаваш за парцалена кукличка, че да осъзнаеш някои истини и да ти изглежда, че видиш ли Бог вече ти е дал нещо, а досега не ти го е давал

някак си не стои издържано

Маркес е описал нещо като метод на Ошо, който стига до същността като тръгне в другата посока. Нищо лошо :)))... малко по- различен път

"хм"

Маркес, пиле, е описал състояние. Което няма нищо общо с методите били те и на Ошо. Маркес е описал чувство. И е избрал за него литературна форма. Форма, която е възможно най-директна и доближена до автентичното преживяване. Самият този факт ме възпрепятства да я анализирам от гледна точка на "истинност", защото това ще рече да оспорвам чувство, дето даже не е мое. Да оставим Маркес.

Колкото до същността, същността не може да бъде натикана в точна концепция. Лао Дзъ написал Дао Дъ Дзин, защото учениците му го заключили и казали, че ще стои заключен, докато не напише нещо, което да остави на следващите поколения. Той бил учител без учение. Последователите му го следвали в мълчание. Единственото нещо, което някога написал - и то под заплаха, било Дао. То започва така:

Дао,
което може да бъде изречено,
не е Дао.

... и по този начин отрича себе си.
Мисля, че човек е способен да "постигне" същността, но е неспособен да я постулира.

А, и още. Бог ако "даваше", щеше да е човек. Само хората правят разни неща. Боговете са.


Loneliness inside. Some kind of falling.

Ми хубаво Съгласен съм

постулирането на същността е част от илюзията за нея...
но това не пречи на пътя... просто е част

"хм"

Благодаря за темата
харесвам си го тоя Маркес и това си е:)

ето нещо и от мен

това са неговите "13 фрази за живота"
/обобщение на мъдростта му,в няколко реда/


1. Обичам те не затова какъв си,а затова какъв съм аз,когато съм до теб.
2. Никой не заслужава да лееше съзли за него,а пък тоз дето заслужава,няма да те разплаче.
3. Само,защото никой не те обича както на тебе ти се иска,то не значи,че не те обича от все сърце.
4. Истински приятел е този,който ти подава ръка и докосва сърцето ти.
5. Най-много ти липсва този,който е до теб,а ти знаеш,че никога няма да е твой.
6. Никога не се разделякй с усмивакта си,дори,когато ти е тъжно,де да знаеш,може някой в тоз момент да се влюби в нея.
7. За света може да си един човек,но за един човек да си целия свят.
8. Не си губи времето с човек,на който му е все едно дали си до него.
9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности,преди срещенеш човека за теб,за да бъдеш наясно със себе си.
10. Не плачи,когато всичко свърши,усмихни се,че нещо ти се е случило.
11. Винаги ще има хора,които да те нараняват,но за всеки случай,трябва да продължиш да вярваш в хората.
12. Стани по-добър човек,и гледай да си наясно със себе си,преди да срещнеш някого с надеждата,че той ще разбере що за човек си.
13. Не си давай много-много зор,най-хубавите работи се случват,когато най-малко ги очакваш.

поетичен похват да,ако става дума за обикновен писател:)
а знаеш ли кой е Маркес?

Не разбирам кое пречи да се свършат ония неща?

отговора е в думите...
"Ако Бог ми дари парченце живот"

това са думи на обречен,за който живота неизбежно си отива,а не поетичен похват
знаеш ли на каква възраст и в какво състояние е писал тези неща..?в такова от което няма връщане назад...затова акцента е върху така желаното парченце живот

Маркес...
1999 год. е диагнистициран с форма на рак, която не е никак необичайна за възрастните хора...
Пише мемоари, първият том вече излезе... Намерих много хубава страница на английски, ако на някой му се чете
[линк]

Loneliness inside. Some kind of falling.

Много благодаря, е това се казват ФРАЗИ!

Дъгата

Тези наистина ли са на Маркес?
Чела съм ги, но защо ми се струват толкова... не негови? Няма магия в тях. А в Маркес винаги има магия.

А, и категорично съм несъгласна с точка първа...

Loneliness inside. Some kind of falling.

Ти май ми се караш?

Не, не знаех това. Че бил обречен.
И кой не е? каква е разликата, в оставащото време ли? Някакви гаранции ли има който и да е?
Той просто е разбрал че не е безсмъртен, но не е могъл да го разбере без болестта си.
Ние, хората, някак си сме успели да се убедим, че сме безсмъртни, и живеем съобразно това. Нищо че на интелектуално отношение знаем че не сме.

Та пак бих попитала кое пречи да се свършат ония неща? Това и сега е е риторичен въпрос де...щото отговора е : "липсата на полъха и докосването на смъртта"?
нали?

това имах предвид!

но аз обяснявах на лелята...:)

човек цени живота си повече,когато го губи.

е,аз няма да си измислям

не само,че са негови,ама се разпространяват даже по нета,на мен ми ги прати едно другарче по мейл:)

Няма магия в тях
наистина ли?
е,въпрос на гледна точка...
и не е нужано да звучат патетично,за да има магия
в тези има много истнинност и простота:) а красотоата е в тях

а точка първа просто не си я разбрала...чети контекста и:)

Щом казваш...

Маркес никога, никога! не е патетичен... но е дълбок. И тъмен.

Но си права, всичко е въпрос на гледна точка

Loneliness inside. Some kind of falling.

И аз така реагирах, пък после го изтрих.
Пък и Маркес след "Сто години самота" не те оставя с впечатление, че не е наясно. И няма нужда от оправдания, като че ли...
Нищо не пречи да се свършат онези неща, ако си възнамерил да ги вършиш...

Loneliness inside. Some kind of falling.

Аз изобщо не визирах конкретно Маркес с онова "какво пречи......" .

По-скоро всички, които четат това дето щяло да се направи и да се промени ако има още живот - как им харесва това така написано и пр. заглавичквания на ума:-)))). А то просто може да се прави.

Знаеш ли, наскоро планетата Марс беше няколко дни необичайно близо до Земята. Виждаше се като много ярка звезда. Това ставало на 70000 години веднъж май!!! И се втурна тоз народ да гледа, по медии, преса, само това тръбяха - демек, да не изтървете такова нещо, ей, това са 70000 години, точно сега на НАС се е паднало да го видим, даже и древните цивилизации не са го видели....и т.н. (не говоря за учените, то си им е работа). Акцента беше че е такова уникално рядко нещо и просто не бива да се пропуща да се види. Изобщо нямаше да е същото, ако примерно това ставаше на 7 години един път. Нагласата на средностатичстическия човек е нещо от типа "колко му е да живея още 7 години", ако не го видя сега ще е следващия път. Ей за тая безсмъртна нагласа става дума.

3нам, че не визираш Маркес конкретно. Литературата си е литература.
Аз затова писах там за себеосъзнаването на парцалените кукли... и те питах нещо...

Колкото до Марс, много беше катаклизмен... но това е друга тема.

Loneliness inside. Some kind of falling.