Маркес

"Ако Бог ми дари парченце живот
Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце
живот, може би нямаше да кажа всичко, за което си мисля сега...
Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието.
Ще мечтая много.
Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди.
Ще бягам, щом другите чакат.
Ще слушам, щом другите говорят.
И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед.
Ако Бог ми даде парченце живот...
Ще нарисувам картина . С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата.
Ако Бог ми подари парченце живот.
На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал.
Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари.
На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата.
На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят.
А на жените...ще им призная, че цял живот съм ги обожавал.
Ако Бог ми подари парченце живот...
Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си. И цялата злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето.
Научих твърде много от вас, хората до мен.
Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха.
Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда, трябва да го гледаш отдолу нагоре, а не обратното.
Научих толкова много от вас, хората до мен.
Но всичко ще потъне във забрава и ще погине, когато ме затворите в куфара...
Тогава аз наистина ще почна да умирам.
Приятели, дано не ви тежа като верига!
Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не ме търсете!
Искам само да чуете сега словата ми.
И да почувствате, че нещо се променя.
...
и да почувствате, че нещо се променя... "


Дъгата

И вие ли се оженихте бе?

Хубаво е написано това... ама ми се струва невярно

"Ще преведа човечеството през отрязъка време на тъмните сили"

Ти все за женитби нещо напоследък...ще те женим май, а?

Пламъчето ми изпрати двата текста и затова така...съюз по договаряне.

Дъгата

не мисля да се съюзявам все още :))))
то брака си е съюз по договаряне

"Ще преведа човечеството през отрязъка време на тъмните сили"

...докато липсва осъзнаване...

Дъгата

Красиво... Ако имате още от Маркес - копирайте смело!

Благодаря и на двете..Дейти

in vino veritas

Знаех си, че съм чела нещо от него, щото ми звучеше много познато. Потърсих в Литературния клуб и намерих не само разказа за ангела, който бях чела, но и още един, който с удоволствие ще прочета след малко.

За почитателите на Габриел Гарсия Маркес:

Един много стар сеньор с огромни криле

Най-красивият удавник на света

in vino veritas

кое ти се струва невярно?
ако изобщо мога да степенувам-тези двете ми харесаха най-много:
Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха.
Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда, трябва да го гледаш отдолу нагоре, а не обратното.
първото няма какво да го коментирам,но второто просто ме удиви колко точно е казано.защото наистина тръгнеш ли да помагаш,гледайки от високо,значи не за да помогнеш на другия го правиш,ами да си слушаш гласа.не помощ,ами суета.

Да пестим тока!

"Ако Бог ми дари парченце живот
Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце
живот, може би нямаше да кажа всичко, за което си мисля сега... "

Това, въпреки, че звучи хубаво, не е вярно

"Ще преведа човечеството през отрязъка време на тъмните сили"

Лекси, за да бъда честна и на мене това в момента не ми звучи вярно, та дори не звучи добре...Но и Маркес е човек, така се е чувствал тогава...

Дъгата

Само минавам.
Но ми се струва вярно.
Защо пък да не сме парцалени кукли?
Нещо в мен подскочи, че е вярно. Не мисля, че мога да се аргументирам. Просто усещам, че повечето хора през повечето време сме точно това - парцалени кукли, които понякога хващат искрица живот. Но не винаги. Да твърдим обратното като че ли не е особено искрено.

Ако Бог ми дари парченце живот... може би знам какво ще направя.

Loneliness inside. Some kind of falling.

Много хубаво.
Колко е хубаво и просто.

Радвам се да те видя! Четох нещо, което за мене е самата истина, защото го усещам, ще перефразирам: "Бог е там, където го приемат." Хленченето и отпускането не е от Бог. Той ни чака, но ние каним ли го?

Дъгата

Здравей Дух!

Радвам се!!!

Дъгата

Не знам защо "върза" хленчене и отпускане. Според мен тази искрица е вДЪХновение едно такова особено. Чистота, още.
Просто усещам, че е вярно. Цялото, с все началото. И че няма смисъл да го отричаме. Нали нещо за приемане казваш. Или не ти харесва да приемаш себе си и като парцалена кукла понякога? :-) Не се заяждам.

Loneliness inside. Some kind of falling.

Може би просто защото в момента съм доста близо до описаното състояние...осъзнаването не винаги е самата реализация, а е само възможност, посока...

Знам, че не се заяждаш. и на мене не ми се заяжда. Наистина се радвам!

Дъгата

Ние също сме само възможност.
Ако нещо се е случило, докато не съм идвала тук, то е, че съм си загубила представите в някой ров край пътя. Не се артикулирам вербално толкова ясно както някога. Но това като че ли не е толкова голяма загуба. Човек казва по-малко глупости с не чак такава увереност в тях :-)

Loneliness inside. Some kind of falling.

Това ми хареса...

Дъгата

ЗдравейДобре си се завърнала

нещо и на мен ми звучи вярно, с едно малко изключение- условието "АКО".
Не разбирам кое пречи да се свършат ония неща?
Една парцалена кукла, коятоо се самоосъзнава като такава, и знае какво би направила ако не е парцалена кукла....ами тя направо си го може, само че си й е удобно така...прилича ми на бягство.

Но всъщност май става дума за поетичен похват.