Дева Мария

Из Посланието на св. Апостол Павел до Римляните, глава 8:

1. А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата,
2. и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.
3. Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви; затова нужно беше и Тоя да има какво да принесе.
4. Защото, ако Той беше на земята, не би бил и свещеник, понеже има свещеници, които принасят даровете по закона
5. и служат на образа и сянката на небесното, както бе казано на Моисея, когато щеше да довърши скинията: "гледай, рече, да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината".
6. А сега Той получи толкова по-добро служение, колкото е и Ходатай на по-добър завет, основан на по-добри обещания.


Божественият Яков, брат Господен, първият Йерусалимски епископ:

„Като споменаваме и ние, грешните, животворящите Му страдания, спасителния Кръст и смърт, и погребение, и тридневното Възкресение от мъртвите, възхождането на небесата, и сядането отдясно на Тебе, Бога и Отца, както и второто славно, страшно Негово пришествие, когато ще дойде със слава да съди живи и мъртви, когато ще въздаде на всеки според неговите дела: принасяме Ти, Владико, тази страшна и безкръвна Жертва. ”

[линк]

Ако Яков, авторът на съборното послание беше писал такъв текст ,той просто щеше да бъде в Светото писание.
Това ,което цитираш е просто късен фалшификат в чиито апостолски произход могат да вярват само хора ,извършили насилие над ума си.
от опит знам ,че е напълно излишно да те помоля да споделиш в кой документ е споменато за първи път за т.нар "Литургия на апостол Яков " и откога датира. Такава конкретика за теб е проява на демонично любопитство .Поздрави

"Ако Яков, авторът на съборното послание беше писал такъв текст ,той просто щеше да бъде в Светото писание."

. . .

Щял просто, да бъде в Писанието. Просто? А как "просто" би вкарал в Писанието в с и ч к о, което Иисус Христос е проповядвал, показвал и вършил през трите години и половина, оправдавайки думите на св. Иоан Богослов: "Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги."

А в колко книги биха се поместили поученията на св. Апостол Павел до Ефесяни, който три години денем и нощем ги е поучавал. За тебе, сигурно има много прост начин за всичко това, но добре че всичко това не е оставено на такива като тебе, щото наистина щеше да стане съвсем просто - толкова просто, че всички досега да са станали достатъчно прости.

Из Посланието на св. Апостол Павел до Римляните, глава 8:

1. А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата,
2. и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.
3. Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви

. . .

От опит знам, друже, че и да е написано нещо в Писанието, щом трябва да се спори с православните, то пак ще си тълкуваш тъй, както на теб ти е удобно да си тълкуваш. Като стана въпрос в предния постинг за Светите Дарове, мнозина може би се сетят за безумните ти твърдения, относно Тайнството Евхаристия. Въпреки, че за Светите Тяло и Кръв Христови Самият Първосвещеник Христос говори точно и ясно и няма никакво място умуване.
И всичко това е написано в Писанието, друже. Да, в Писанието . . .

_____________________________
"Най-важното е невидимо за очите"

Помисли малко на какъв принцип е съставен канона на Новия завет. Прочети нещичко от предконстантиновите отци,у ще видиш ,че всеки наративен източник ,който е писан от апостолите непременно е включев в Новия завет. Възможно е апостолите да са писали 100 пъти повече(например Павел със сигурност пише до Лаодикия), но факт е ,че няма комисия от патриарси и секретари към синода и катедралните храмове, които да пресяват писаното от апостолите, просто всичко писано от тях автоматично влиза в канона на Новия завет. следователно няма как Яков да е писал текста за който говорим.
Христос е говорил повече от 30 години, общувал е непрестанно с апостолите, защото е бил баща и брат за тях. Днес ние не сме сираци, защото Духът на истината пребъдва в нас. Това не значи, че трябва да записваме всичско дадено ни чрез дарбите от Духа, нали? а още повече писаното слово си остава Откровението на Бог за нас, върху ,което приемаме или отхвърляме всяко нещо.
Не съм говорил никакви глупости за Причастието. Ти в момента позориш Христа като твърдиш, че и сега се принася в жертва за грехонете ни. Преди да издъхне Той каза "свърши се" , не помниш ли?

към 2405
защо не се зарадваме от това ,че човек
обикнал толкова силно и смирено Бога е превъзнесен по високо от ангелите и архангелите!
между другото самата песен" Достойно есть" е донесена от ангел на монасите а с това и на целия човешки род за праслава на Пресветата Дева!
Би трябвало да се радваме!

Към 2405.

Да, жертва живота Си - един единствен път, за да изкупи греховете на човешкия род. Но нали също така признаваш, че Христос е Глава на Църквата, както и Нейн Първосвещенник.

Из Посланието на св. Апостол Павел до Римляните, глава 8:

1. А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата,
2. и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.
3. Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви; затова нужно беше и Тоя да има какво да принесе.
4. Защото, ако Той беше на земята, не би бил и свещеник, понеже има свещеници, които принасят даровете по закона
5. и служат на образа и сянката на небесното, както бе казано на Моисея, когато щеше да довърши скинията: "гледай, рече, да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината".
6. А сега Той получи толкова по-добро служение, колкото е и Ходатай на по-добър завет, основан на по-добри обещания.

. . .

Що се отнася до твоите предишни писания, ще ти ги предоставя, за да си ги припомниш:

"Никога не сме казвали,че се причастяваме със символи, просто твърдяхме, че не се променя физико-химичния състав на хляба и виното и че Христос присъства в тях духовно, а не веществено "

"А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.
Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.
Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие.
Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. [Иоан, 6:53-56]


Помисли над тия и с т и н н и слова на Спасителя, друже 2405, като ги сравниш с твоите нелепи твърдения за н е в е щ е с т в е н о с т на Светите Тяло и Кръв Христови. Щом твърдиш, че държиш на Писанието, то тогава е редно да коригираш становището си.







"Очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето."

Аз се радвам за действието на Божията благодат във всички хора, включително и в Мария.
Просто не знам какво значи ,че е "превъзнесен по високо от ангелите и архангелите! ".
Също както помолих Три моля и теб да ми обясниш кога на кои монаси кой ангел е занесъл песента "Достойно есть", откъде знаем това и кой е най-ранният наративен източник за въпросното събитие?

Точно така приятел, а сега виждаш ли, че в ст.3 се говори за жертвата на Христос като еднократен акт, веднъж завинаги принесена. Той е имал какво да принесе, обърни внимание на излраза "беше нужно". Сега след като Христос принесе онова, което "беше нужно", няма жертвоприношение. следователно Причастието не е жертвоприношение, а именно причастяване, превръщането ни в части на Христа, служителят не извършва жертва, а служи на Тялото в неговото съединяване с Главата Христос.

Да, в стих 3 се говори за еднократната жертва, касаеща изкуплението.

Някъде бях чел, че Спасителят, (бидейки Първосвещеник) принася жертва отново и отново, в момента, когато Дух Светий, в Тайнството Евхаристия, по тайнствен и с в е щ е н начин претворява хляба и виното в Светите Тяло и Кръв Христови. Това е възможно, и да не е вярно. Признавам грешката си, и моля, да не се приемат тия ми думи за "чиста монета", за да не подведа без да искам излишно някои към съблазън. Това го казвам, в интерес на истината, като искрено се извинявам на всички.

В интерес на истината, обаче е да споменем също и това, че Иисус Христос Е (т.е. сега е ) Първосвещеник в Църквата Си, горе на Небесата, седейки отдясно на престола.
В Евхаристийният канон на Светата Божествена Литургия (кулминацията в Богослужението), Дяконът приканя богомолците да застанат прилично и със страх да принесат светото възношение (безкръвната жертва). На призива на дякона да принесем в мир светата жертва, народът отговаря, като посочва каква е тая жертва: "Милостта на мира, жертвата на хвалението" . В тия думи е изразен характерът на православната литургия -тя е безкръвна хвалебна жертва, която вселява в човешките души благодатния Христов мир.
[линк]

За свещениците на земята е казано в стих 5-ти, че "служат на образа и сянката на небесното".

А в стих 6-ти се казва, че "А сега Той получи толкова по-добро служение, колкото е и Ходатай на по-добър завет, основан на по-добри обещания."

Т.е. служение, като Първосвещеник и Ходатай. Единственият Ходатай, Който Е "омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на цял свят." (1Йоан, 2:2).


. . .

И ти, друже 2405, все пак имаш време да помислиш върху думите си за Светите Тяло и Кръв Христови.



П.П. Посланието е до евреите, а не до римляни, грешката е неволна. Още един път извинения.

"Очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето."

Архангел Михаил е изпял *Достойно ест*,монастира е в Атон/ света гора/Съжалявам ,че за достоверни *данни* нямам какво да кажа.
Незнам защо Ви са необходими сведения и доказателства.Просто и ясно-Православната църква е съхранила и предала на нас това чудо! С искрена вяра приемате и не умуваме/плътско мъдруване/
А и защо ви са тези *данни*?
Недоумявам.

Защото истинските Божии дела стават в историята. Основен християнски принцип. Ако Архангел Михаил направи нещо, което е откровение със спасително значение, то би се отразило. Така е с Божиите дела- Въплъщението, Разпятието, Възкресението, Възнесението, Петдесятница. Всичките тези дела са отразени по категоричен и недвусмислен начин. Така имаме Божието Откровение към нас- Неговото Слово, Писанието. Вие обаче ни заливате с едно прогресиращо откровение(предание), което някак си постфактум се намества в историята. от първите векове нямаме и вамек Мария да е била на п-в Атон, обаче после ,след изграждането на манастирската система вече си имаме история за посещението на Мария на Атон. В писанията на ранните християни нямаме и намек за иконопочитание, обаче сега може да ми дадете сто линка, където пише, че евангелист Лука бил направил портрет на Исусовата майка. Никъде ранните писатели не говорят за театрално -обрядната литургия, обаче тук Три смело приписва авторство на апостол Яков.
Същото е и с "Достойно есть"- ако това е откровение, което изявява мястото на Исусовата майка в "небесната йерйрхия "и ролята и в нашето спасение това просто би трябвало да бъде достоверно и неоспоримо отразено.
Та откъде знаем за това?

Mejdu drugoto samo otbelqzvam....... v Noviq Zavet pisheshe:

"I nqma drug hodatai mejdu chovecite i Boga, osven.... Hrsitos Isus..., zashtoto nqma pod nebeto dadeno drugo ime chrez koeto trqbva da se spasim..."

E, imenno za tova - tova, da se molim na Mariq da ni hodataistva pred Gospod Isus, e PULNA bezmislica !!!!!
zashtoto Sam Hristos e nash hodatai, i EDINSTVENO na Nego trqbva da se molim za da hodataistva za nas pred Otca.

Kolkoto do preklonenieto i velichaeneto na Maria, TRI, iskam da ti kaja che Bibliqta kazva mnogo yasno: "Da nqmash drugi bogove, osven Mene..." i oshte.....
"Ne si pravi kumir ili IZOBRAJENIE, NA KAKVOTO I DA BILO NESHTO ... dolu na zemqta i tn.... DA NE IM SE KLANQSH, NITO DA IM SLUJISH !!!!!! "

osven tova Sam Bog kazva che nqma da dade slavata Si na drugi bogove - E, ne pravite li Mariq pochtenna za poklonenie, kato po tozi nachin otnemate Bojiqta slava na Tozi, na Kogoto prinadleji?

Zashtoto i samta Mariq kazva: Az sum bojiqta rabinq - neka mi bude spored Slovoto Ti. t.e. tq samata predostavq edno preklonenie, pred Tozi, Koito i dava tazi blagodat, a imenno Bog.....

Shto se otnasq do oblajavaneto ot vsichki rodove, ne smqtash li che tova moje da znachi che vsichki biha se radvali na neinoto shtastie - chrez neq Hristos da se rodi na sveta, no tova ne znachi che sa i se poklanqli.....

Dori Sam Hristos edin put kazva - Kакvo ima mejdu Mene i tebe jeno? Maika moq, i bratq moi sa tezi koito slushat Bojiite zapovedi i gi izpulnqvat...

A na krusta kazva tochno kum Mariq - Jeno eto sina ti ( i posochva kum Ioan ) za da pokaje che dava Ioan da se griji za Mariq, sled kato Toi si otiva...

Ot vsichki tezi razmishleniq mnogo yasno lichi, che Gospod pokazva che ne biva da se preklanqme kum Mariq, a kum Nego - drug vapros e tova, che tq e bila udostoena s tazi izkluchitelna blagodat - chrez neq Hristos da se rodi na sveta, i naistina e bila blajenna za tazi blagodat ot Bojiq strana... no tova izobshto ne oznachava che tq e ravnopostavena za pochitanie kakto Gospod Isus Hristos.

Какво ще кажеш за това, че Самият Син Божий, Единородният с Отца, и наш Спасител и Господ Иисус Христос, е умил нозете на Апостолите, на човеците. Любовта на Човека към човеците е показателен пример за това, как човеците трябва да се любят един другиго (и това е заповед), и тази любов представлява особен вид почит. Ние си обичаме Божията майка, като я облажаваме и почитаме с особена любов, като единствената жена удостоила се с честта да роди Богочовека Христос.

Един (Единствен) е Ходатаят между Бога и човеците и това е Ч о в е к ъ т Иисус Христос [1Тим., 2:5]. Но НИКОЙ и НИЩО не пречи на човеците, да ходатайстват пред Ходатая, щом са сходни с образа Му [Рим., 8:29], и щом Сам Христос нарича мнозина от праведниците мои п р и я т е л и [Иоан, 15:14-15]. И щом е казано, че "голяма сила има усърдната молитва на праведника." [Яков, 5:16]. И ако държите на Писанието, то бихте си спомнили, че праведниците и СЕГА са живи тук долу на Земята, и там, горе на Небето, ПРЕД Ходатая Христос, защото "Бог не е Бог на мъртви, а на живи." [Мат., 22:32]. Казано е в книга Откровение:

“И когато взе книгата, четирите животни и двайсет и четирите старци паднаха пред Агнеца, държейки всеки от тях гусли и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите; ” (Виж, гл. 5 от стих 8 нататък).
И още:

“Димът от тамяна с молитвите на светиите[/i се издигна от ръката на Ангела пред Бога.” [Откр., 8:4].

Не означава ли всичко това, че светиите х о д а т а й с т в а т пред Бога – пред Единственият Ходатай между Бога и човеците – Агнецът Божий и Човек Господ Иисус Христос.

--------

Кумир или идол, според обяснението на Втората Божия заповед се нарича изображението на някоя твар, която е на небето (небесните светила) или на земята (различни одушевени и нeодушевени предмети), или във водата (различни водни животни), твар, на която хората се покланят и й служат вместо на Бога. Тъй че втората Божия заповед забранява да се покланяме на идолите, които са въображаеми божества или изображения на лъжовни богове.

Богородица очевидно не е и идол. Но е най-близка с Бога, защото е избрана от Самият Него, за да роди Сина Му.

[линк]

Здравейте,
вие говорите за общението на светиите помежду им и за ходатайството им един за друг пред Бога.
По никакъв начин обаче, общението на светиите ,такова ,каквото го виждаме в Словото не включва общение с хора ,които не са в плът. Например да си представим за миг, че православната църква беше една истинска църква и вие сте в нужда, с която искате да запознаете нейният предстоятел, зада се моли за нея. Вие не заставате на колене в стаяна си пред снимката на патриарх Максим, а му звънвате по телефона, отивате у тях на гости, или той дотичва у вас и тогава заедно се молите, т.е, патриархът ходатайства за вас ,както е общението на светиите в Словото.
без да се разпростирам върху това какво правят преминалите в Христа в момента по никакъв начин не можете да аргументирате молитвеното обръщане към Исусовата майка с общението на светиите. В писанието единственият към когото се обръщаха молитвено божиите хора беше Господ Бог. Всички други форми на общение на светиите- молитва един за друг, пост един за друг, скръб един за друг, носене на товарите един за друг бяха неща, които бяха реалност единственно между вярващите в плът.
Следователно вашите думи ,макар и да правят неимоверно усилие да облекат в християнски облик една практика, която безспорно няма християнски генезис по никакъв начин не аргументират смисъла на това да отправяме молитви към Исусовата майка.
Поздрави.

Обвиняване сме в това, че прибягваме до ходатайството на светиите. Истина е, че ние търсим в молитвеното си общение със светиите тяхното ходатайство, но не защото не зачитаме единствения Ходатай - Христос, а понеже вярваме в Светото Писание, което казва: "Голяма сила има молитвата на праведника" (Иак. 5:16). Ние вярваме, че тези божии угодници са преминали от този временен живот във вечния блажен живот - Царството Божие, защото Господ Иисус Христос ни уверява: "Който вярва в Мене, и да умре, ще живее." Стоейки пред Божия престол заедно с Божията Майка те се молят за нас. За нас света Богородица и светиите не са ходатаи като Христа. Той е Ходатай по същество и по изкупителните Си заслуги, а светиите ходатайстват за нас, подражавайки на Христос и великата Му любов към грешниците. С други думи, Христос е Ходатай по природа, а света Богородица и светиите са ходатаи по благодат. Особено голямо е застъпничеството на Божията Майка пред Нейния Божествен Син. Как да не се обръщаме към нея. Как да не я тачим, когато тя сама казва: "…Ето, отсега ще ме облажават всички родове" (Лука 1:48).

Защо протестантите, които иначе много държат на Светото Писание, не почитат света Богородица, за почитта към която е писано в Писанието? Защо те същите не почитат Божиите угодници - Светите апостоли и светиите, чието зачитане е постановено от Господа Иисусa Христа с думите: "Който вас слуша, Мене слуша, и който се отмята от вас, от Мене се отмята" (Лука 10:16).

Отдаване на дължимата почит към светиите и света Богородица не е от днес, а от първите векове на християнството. През втори век християните от Смирненската църковна община свидетелстват за мъченическата смърт на техния епископ св. Поликарп Смирненски следното:

"Ние събрахме костите му - съкровище, по-ценно от многоцветни камъни и по-чисто от злато - и ги положихме където трябва така, че щом стане възможно, ние ще почнем да се събираме с радост и веселие, и Господ ще ни съизволи да празнуваме деня на мъченическото Му раждане".

Блажени Августин, приблизително два века след това - IV в., защитавайки правата на вярата, говори:

"Не на мъчениците ние посвещаваме свещенството, богослуженията и жертвоприношенията (както правят това езичниците по отношение на своите божества), защото ние смятаме за свой Бог не тях самите, а техния Бог. Наистина почитаме паметта им като свети Божии люде, които са воювали за истината до смърт. Но чувал ли е някой някога щото свещеникът, стоящ пред олтара, построен даже над гроба на мъченик, в Божия чест и почит да казва в своите молитви - на тебе, Павле, Петре или Киприяне, принасям жертва?…
И тъй ние не почитаме св. мъченици с божествени почести… не сме им установили свещеници и не им извършваме жертвоприношения, защото това е неприлично, неподобаващо и непозволено, тъй като то трябва да стане само по отношение на единия Бог."

Дивен е Бог чрез своите светии. Сам Господ Иисус Христос им казва: "Вие сте Мои приятели" (Йоан 15:14). Как да не почитаме тия, дето са и служилите, и приятели, и синове Божии? Честта, която се оказва на най-усърдните служители, доказва любовта към общия Владика. Те подпомагат християнина по-лесно да се доближи до Бога. Те са като някакво необходимо стъпало между греховната отдалеченост и Божията благодат, те ни улесняват и насърчават в стремежа ни да служим на Бога.

[линк]

имам нужда.
решавам да се помоля.
решавам да се помоля на някой, който има сърце за да ме разбере.
решавам да се помоля на някой, който ме обича и ме чува.
решавам да се помоля на някой, който има сила да ми помогне.

кой е Той?
има ли някой, който има повече сърце от Него за да ме разбере,
има ли някой, който ме обича повече,
има ли някой, който има повече сила за да ми помогне?

ако се обърна към умрял човек, вместо към Него, аз признавам едно, две или и трите от следните -

намерил съм някой, който ще ме разбере по-добре от Исус.
намерил съм някой, който ме обича и чува повече от Исус.
намерил съм някой, който има повече сила за да ми помогне отколкото има Исус.

т.е. намерил съм някой, който е по-добър от Исус.

намерил съм друг бог. по-добър.

ето това се нарича идолопоклонство.


без поздрав

"Бог не е Бог на мъртви, а на живи. " [Мат., 22:32].
"който вярва в Мене, и да умре, ще оживее." [Йоан, 11:25]

Нали държите на Писанието ? Какво по-голямо откровение, от Откровението:

“И когато взе книгата, четирите животни и
двайсет и четирите старци паднаха пред Агнеца,
държейки всеки от тях гусли и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите; ” (Виж, гл. 5:8).

“Димът от тамяна с молитвите на светиите се издигна от ръката на Ангела пред Бога. ” [Откр., 8:4].

"Паднаха пред Агнеца" - т.е. пред Христос, Ходатая.
С "молитвите на светиите" - т.е. с в с и ч к и молитви, включително и тия, за застъпничеството на светиите към по-малките си братя.

Дивен е Бог чрез своите светии. Сам Господ Иисус Христос им казва: "Вие сте Мои приятели" (Йоан 15:14). Как да не почитаме тия, дето са и служилите, и приятели, и синове Божии?b]"Който вярва в Мене, и да умре, ще оживее." Всички Апостоли, които са приятели Божии са живи пред Христа и пред Бога - защо да не ги почитаме, когато Самият Христос ги е почитал и почита. Честта, която се оказва на най-усърдните служители, доказва любовта към общия Владика. Те подпомагат християнина по-лесно да се доближи до Бога. Те са като някакво необходимо стъпало между греховната отдалеченост и Божията благодат, те ни улесняват и насърчават в стремежа ни да служим на Бога.

Ние бихме били идолопоклонници, АКО б о г о т в о р я х м е светците и ако с тяхното почитане бихме затъмнили Божията Слава. Но ние не ги боготворим и никого не поставяме НА МЯСТОТО на Господ Иисус Христос - единствения наш Спасител, Изкупител и Ходатай . Ние само следваме думите на Христос, който е казал на Своите Апостоли, а чрез тях - и на всички Свои избрани, които са наследници на Апостолите:

"Който приема вас, Мене приема, а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил " (Мат. 10:40).

Кумирът отдалечава човека от Бога, а когато ние почитаме Божията Майка и светиите, се приближаваме към Него. Православният християнин, като вижда как светиите с Божията благодат са прославяли Бога с делата си, подражава на вярата им съгласно думите на свети апостол Павел: "Помнете вашите наставници, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.Истина е, че ние търсим в молитвеното си общение със светиите тяхното ходатайство, но не защото не зачитаме единствения Ходатай - Христос, а понеже вярваме в Светото Писание, което казва: "Голяма сила има молитвата на праведника" (Иак. 5:16). Ние вярваме, че тези божии угодници са преминали от този временен живот във вечния блажен живот - Царството Божие, защото Господ Иисус Христос ни уверява: "Който вярва в Мене, и да умре, ще оживее." Стоейки пред Божия престол заедно с Божията Майка те се молят за нас. За нас света Богородица и светиите не са ходатаи като Христа. Той е Ходатай по същество и по изкупителните Си заслуги, а светиите ходатайстват за нас, подражавайки на Христос и великата Му любов към грешниците. С други думи, Христос е Ходатай по природа, а

света Богородица и светиите са ходатаи по благодат. (Евр. 13:7)

" Който вярва в Мене, и да умре, ще оживее."

Съжалявам ,приятелю, но вие просто не ми отговорихте.
Когато патриарх Максим дойде у вас, защото сте в беда, плаче с вас и се моли заедно с вас това се нарича общение на светиите.
Когато аз съм в мазето на къщата си и няма никой с мене и викам пред Бога, това е вяра във всеприсъствието на Бога, в Неговото всезнание и в това, че Бог "не се уморява и не отслабва".
Когато обаче съм в тъмната си стаичка и се моля на преминал в Бога християнин това не е нито общение на светиите(защото е поклонение и молитва и то към човек, който го няма, както би било абсурдно да говорите на патриарха ,ако той не е до вас , а държите само снимката му), нито е вяра ,защото нямате основание да вярвате във всеприсъствието на светиите.
да, бог е Бог на живите и това Исус го използва като доказателство за възкресението на мъртвите в плът , а не на общението с тях на вярващите ,които са в плът, дайте да сме коректни.
Старците ,които паднаха пред Бога очевидно са патриарсите и апостолите, очевидно този текст не може да оправдае молитвите към Исусовата майка примерно. Оказва се според вашето тълкувание ,че молитвите на светиите са изключително отправени към 24 старци, които на свой ред ги принасят на бога, което е абсурд. Според цитата ви от Откр 8:4 пък се оказва ,че те са отправени към ангела, който на свой ред ги издига към Бога. виждате ,че тези текстове никак не могат да защитят вашата теза.
Ние почитаме апостолите, не като им се молим, а като стоим на съграденото от тях и не излизаме извън него, внимаваме на поучението на апостолите- техните думи в деянията и Посланията.
Поздрави

Опитвате се да размиете нещата, а те не са толкова неясни.
Бог Си Е Бог, а светиите са си светии, и то ж и в и светии. Нали не смятате, че Господ Иисус Христос, е "заключил" "нейде си", например св. Апостол Павел, оставяйки го в забвение след телесната му смърт. Нали също не смятате, че св. Апостол Павел, бидейки жив, не може да чува нашите молитви. Би тряБвало да не смятате подобни неща, иначе бихте противоречили на Писанието, т.е. на Богооткровените истини, а оттам и на Самого Бога.

Умрелите и отишли в рая с Христа са живи и в общение с Бога, покланяйки Му се. В рая са спасените души и те в с и ч к и се молят за нас, защото “любовта н и к о г а не отпада”. (1 Кор.13:8). Те, бидейки живи, се молят на Бога за всички в Църквата и в същност – за цялото (мъртво) човечество ("остави мъртвите да погребат своите мъртъвци"- Матей, 8:21-22).
Спазвайки думите на Спасителя, всички в Църквата са е д н о, [Йоан, 17:11] и когато в Богусложението свещеникът призове в молитвите си и светиите, ние всички съмулитствуваме в едно с него. Свещенослужителят, разбира се, може да бъде и българският патриарх Максим. И в частните си прошения също се молим и на светците, напуснали този живот. Ние търсим и техните молитви така, както искаме от живите си приятели-християни да се молят на Бога за нас, както з н а ем, че проси и Н.С. българският патриарх не само за всички православни християни, но и за ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО. Християните са длъжни и трябва да са в единомислие и по отношение на Божиите приятели, защото всички в същност са като едно семейство. Който не почита членовете на едно такова семейство, то той в същност не почита и Главата на това семейство. Ако Вие, бидейки най-големият неправедник и се молите за нещо, примерно петдесет години, и не получавате, няма ли да изпросите съмолитственото застъпничество и на св. Апостол Павел, например, който със сигурност е един от най-големите праведници на Небето. И защото неговата молитва ще има голяма сила – много по-голяма, от колкото можем въобще да си представим. Колко по-вече това се отнася до Богородица – единствената жена, удостоила се с да бъде –НАЙ-БЛИЗО до Сина Божий, ставайки негова Майка.