Мит ли е свободата?

Да си гладна - е едно изживяване нали? Как ще го изразиш с думи?
"Стърже ми" "Умирам от глад" "Гладна съм като вълк" и т.н. нали. И всеки ще те разбере. Защо? Защото всеки освен тебе също е запознат с ИЗЖИВЯВАНЕТО на глад.
Да си жадна - е едно изживяване също.
Да си уморена - също.
Изживявания.....Да си подтисната - също. Да си радостна също.....

Сега внимавай хубаво!
Как ще обясниш на едно същество /напр. на един извънземен, който нито яде нито пие, нито е уморен, нито ....нищо от човешките състояния/ какво е изживяването на глад, жажда, болка и т.н. обикновенни човешки изживявания ? Как ?! С какви думи и средства? Помисли добре !
НЯМА НАЧИН !!!! Няма да те разбере никак.....

По същия начин стои въпроса със Свободата. То е едно изживяване. И за този, който не го е изживял - просто няма подходящи думи да му се обясни.... Помисли и по този въпрос:
Защо всички хора, които имат въпроси очакват да им се отговори ...вербално?Сега ще пусна една тема за това....

"Разменяй а не отменяй становища !"
"Глупостта е сляпа за своята глупост!"

...ами Оро, аз все пак си мисля, че нито ти нито аз сме извънземни, щом ти си го усетил, би трябвало да можеш да ми го обясниш и на мен...или поне с някакъв пример да ми покажеш, че тази свобода те е направила щастлив..., ама защо не го виждам това щастие твоето, хич не ми е ясно...
...значи излиза, че трябва да сложим черта на всяка своя установена представа до сега за свобода и щастие...и да се приготвим за нещо невиждано и нечувано...
...не е така, аз напълно те разбирам за какво говориш...всеки има такива моменти в живота си когато е озарен от тази вътрешна светлина и щастие, без да му е необходима външна намеса, но постоянно да се живее в това състояние е невъзможно...и ти го знаеш
...още по-малко, докато човек е в тленната си обвивка може да си позволи всякаква свобода..., освен тази, чрез въображението си...
...ама като говорите за нея тогава казвайте , не "неописуема", а въображаема..., тогава всеки, според капацитета на въображението си, ще знае за какво става дума..., но ще е различно за всички
...а вие според мен и въображението в рамки се опитвате да поставите..., е как ще стане това?

1. Говори ми винаги на "ти" - никога на "вие" - защото съм сам а не стадо или група.
2. "Красотата е в очите на наблюдателя" Чувала ли си тази поговорка?
Аз 3 години бях влюбен в една жена и я носех на ръце и третирах като фея.......но тя не почувствува тази ми любов никога...Защото главата и бе задръстена и все ми повтаряше едно и също: И ти ще ме изхвърлиш един ден като първия /мъжът и я бе изхвърлил с 2 деца на улицата и окупирал общия дом/ Сега след като минаха 2 год. от раздялата ни, защото нямаше начин да се продължава така...тя се е успокоила и ми се обажда да ми каже....че ме обича....

Бях ти написал една чудесна приказка в темата "Въпроси и отговори" но този психар хакера, който вилнее и си мисли че ще ме засегне с това....я изтрил.
Горкият нещастник !!! Ако знаеше какво си постила с тези действия би спрял и ми се извинил незабавно....Но човек си чука главата и не слуша никого....докато не дойде някоя катастрофа....

"Разменяй а не отменяй становища !"
"Глупостта е сляпа за своята глупост!"

абе задрастен мозак такав клеясал отсекаде
ти не разбрали да ме не споменваш напразно бе хуйчо
и на белешки ти писах и за последен път ти казвам
преставаш да сереш по главите на ората и ас те оставам на мира
а това значи да не сам чул да споменваш модератори хакери путки овци кърлежи гниди и други такива путки майни що щи еба путката лелила разбрали ли бе говедо
баси как ше земеш да ме изнервиш деба и ше изчезнеш от дира бе курво

...дали все още Хамлет жив е,
дали все още се тревожи,
да бъде или да не бъде,
средновековно невъзможен...



Lurch: Много си го тача аз Кирчо.

Шизофреничето ми то.........

Това ли търсиш? Свободата?
Преди много време бях пуснала това в психология "Свободата на едни се простира до там, докъдето свършва свободата на други".
Свободата е ограничение.
4 стени и между тях пространство ,което ти прецениш , че ти е нужно.
Граници, които ти можеш да разширяваш или да придърпваш.
Ако аз и ти сме заедно - колкото ти се разпростреш, толкова аз ще трябва да се прибера.
За мен свободата е ограничението, което ти си приел, че ти трябва.
Ти си я избираш и ти си я взимаш.
Искаш свободата нали?
Мисля че ти можеш да ме разбереш - поне Блудният син и Шизофреникът ще ме разберат. Кажи ми какво мислиш, но ако може без да намесваме Ботев.
Само ти.

...е този текст негов ли е?
...и време-пространството не е ли само в нашето съзнание...
...какво означава Средновековие и XXI век, ако не ти бяха втълпени тази представи, и не беше принуден да живееш според тях ?
...в това виждам аз свободата, всеки да избира време-пространството, в което да преживее живота си, без да бъде обвиняван, че е неправ или нещастен, само защото е направил, друг различен от твоя избор...
...щом го е избрал, значи има някакъв смисъл и някакво значение за всички и за Всичко, не само за него...
..нали няма да оспориш, че нищо не става случайно и без причина в Живота, и всяка мисъл, действие или бездействие имат значение и последствия ?
...тук ми идва на ум за разказа на Рей Бредбъри "И гръмна гръм..."
...а и в тази тема, разказа на Лино Алдани "Онирофилм" непрекъснато ме "преследва"...

Е хайде , "да избереш смъртта,това не е избор" естествено , че е избор. След като не можем да избираме дали да се раждаме, какъв избор ни остава ?
Свободата е възможна само спрямо група на която не принадлежим, защото не ни се налага да се съобразяваме с нея.

Определено не си ме разбрала.

Това, което търся, както и всеки истински православен, е общение с Господа.

Свободата е утопия.

"..нали няма да оспориш, че нищо не става случайно и без причина в Живота, и всяка мисъл, действие или бездействие имат значение и последствия ? "

Няма да споря и то не защото те тача, а защото и аз мисля така.


Не съм чел разказите, за които говориш, но ако ми попаднат, ще направя връзка с това, за което си говорим.

Това , че свободата е утопия не е основателна причина да се откажем да я търсим и да жертваме нещо от себе си за да я имаме или за да я дадем.

Мислех да ти пожелая "успех", но се сетих друго: ние българите нямаме равни по-свободолюбивост. Още от време оно. В българската държава никога не имало крепостничество, т.е. заробване на голяма част от населението от аристокрацията. И в това отношение сме уникални. Но ето чак пак стигаме до въпроса, който поставих в началния постинг.

Каква е цената, която плащаме за собствените си заблуди?

Това, разбира се, е реторика, която едва ли ще се хареса на колегите ми медици и на модераторите, но тъй като ми предстои изпит по психиатрия, обещавам да все повече да се вмествам във формата на клуба.

Каква е цената на собствените ни заблуди? Интересен въпрос . Признавам, не съм си го задавал, но съм търсил отговора на въпроса: Каква е цената на разбитите ни илюзии?
Като ти остане време можем да обсъдим и двата .

Ще ти кажа каква е цената на заблудите на свободолюбивия ни народ.

Такава, че ни управлява не изперкалия филанкишия, а мафията.

Такава, че за да успееш в родината трябва да си продадеш душата.

Такава, че за да се реализират в мир със собствената си съвест младият българин и българка трябва да станат емигранти.

(Имам чувството, че някой в този клуб говореше против "емигранта", но може да ми се е сторило... )

..що си смени ника бре, емигрантино

Тео

Компрометираха се...

Въпрос на гледна точка и приоритети.
Да си егоцентрик /или както там решиш да наричаш свободата за която говоря/ е превилегия, а не кръст, който трябва да мъкнеш.
Ще ти дам пример:
Лотка с 10 човека се обръща. Ти си сред тях. Какво ще направиш?
Ще почнеш да се луташ и да се чудиш на кого по напред да помогнеш и по този начин да се одавите всички поради неспособността на един човек да спаси едновременно 9 човека или поради невъзможността да избере, кой да спаси, защото ще го гложди, че е изоставил еди кой си?
Или пък ще спасиш колкото се може по-бързо себе си и ще потърсиш помощ, за да спасиш и тези които са останали?
Аз лично предпочитам вторият вариант, защото не се изживявам като Бог и не мисля, че съм в състояние да спася живота на свички около мен или, че ако си дам живота за околните това ще им помогне. Според мен ако не спася първо себе си няма да мога да помогна на никой друг нито в този момент нито в даден следващ такъв.
Ето това имам предвид пос свобода. Да си свободен да избереш първо да спасиш себе си, защото ти си най важният за себе си, а не да хукнеш първо да спасяваш другите поради морални и социални изисквания и правила и така да погубиш себе си.
Наричай това мое мислене, както си пожелаеш. То е мой приоритет и не карам никой да го приема, но и не давам на никой да ме съди поради него. Аз имам преди всичко свободата да избирам, а това значи, че когато избирам свойте права, аз избирам и задълженията си, защото едното върви със другото. А последствията са въпрос на гледна точка.

Точно там ти е грешката. Ти искаш да видиш свободата през рамка.
Свободата няма рамки и ограничения ... тя е безпределна и може да я видиш и усетиш сам когато премахнеш рамките в които си се сложила себе си и своя живот.

...ami nqma da se prawq sega na geroj, no dwa pyti mi se e sluchwalo da spasqwam nqkoj ot udawqne(ne 9 dushi, a po edin, i ne rodnina ili priatel) i uwerqwam te za sekunda ne sym mislila za sebe si, zashtoto ako sym sediala da mislq kakwi mi sa wyzmojnostite i prioritetite, move bi naistina nqmashe da moga da spasq nikogo..., a ti si spasqwaj zadnika, razsyjdaway i tyrsi, koj drug da swyrshi rabotata...
...naistina e wypros na gledna tochka, dano da ne ti se sluchwa kogato reshish da se dawish, kraj teb da e niakoj s twoite prioriteti, zashtoto ima opasnost da se zatriesh...