Мит ли е свободата?

Свободни ли е човекът или винаги остава нечий роб? И верни ли са думите на Стефан Цанев, че "...свободният обича, а робът мрази..."? И доколко можем да разберем хора, като Ботев и чеченските терористи, за които единствената алтернатива на свободата е смъртта?

От краткия ми житейски опит мога да направя следното предположение. Човек се чувства истински свободен (т.е. не робува нито на парите, нито на определени кумири, нито на дадени идеали), когато влиза малко или много в някоя от многобройните психиатрични диагнози.
Стефан Цанев, разбира се, заслужава уважение, най-малкото заради годините си, но личното ми мнение е, че той фундаментално греши. Поне що се отнася до достойните да се наречат християни или още Божиите раби, за които най-важният закон е да "обичат ближния си", (т.е. не само този, от когото имат нужда, но и този, който има нужда от тях.)
Толкова за Стефан Цанев. Сега малко за Ботев. Всеизвестен е слухът, че той е застрелян не от "заблуден куршум", а от добре премерен изстрел на негов четник. Едва ли е редно от моя страна да развенчавам така грубо един национален мит, но във всеки случай, ако се върнем на въпроса за свободата, която Ботев е искал да даде на своя народ, то кой може да твърди, че не е успял. На каква цена обаче е моят въпрос, драги клубарки. (Забравих да кажа, че тази тема е само за представителите на женския пол.)

Абе защо темата на хакера беше заключена, а сега се ветрее най-отгоре?
Направо трябваше да се делне - тъй си мисля аз, макар че писах в нея, ама вече ме е срам...

На каква цена се дава свободата??? А какво е свобода? Защото има "свободен" и "свободен"!
свободен = безгрижен, лекомислен, неангажиран
свободен = отговорен, силно вярващ, знаещ
Този въпрос дали е предмет на дискусия за психиатрите или за философите, или пък за социолози, икономисти и т.н.?
Питам всички, а най - вече теб !

Чувствам се длъжна да пиша в темата. "Клубарки" много ми харесва.
1. Ти защо все си сменяш ника? Моля ти се, обясни ми го това, ако може и ако можеш
2. Стефан Цанев си е мъдър мъж.
3. Ботев е дал на народа си, ако не свобода, то сремеж за свобода, което не е никак малко
4. и последно:-) не съм много наясно със свободата като състояние. За мене тя може да е само стремеж.


Не ме е страх да живея.

Това е въпрос, на който всеки мислещ човек трябва да си отговори. Независимо какъв е психиатър, философ, икономист или социолог?

А според мен най-вече хората, които в собствените си очи са богове. Като снайпериста от Вашингтон, например. А нима в крайна сметка всички те не чакат някой да им припише по електронен път $10,000,000, за да могат... да излетят в outter space, примерно. Нещо, което е по силите на всеки психотик без пукнат лев в джоба.

Ама ти как си писла, а? Да ти се възхити човек. Аз това го наричам литературен анализ.
Аз пък се бях наканила да пиша в темата тъкмо, да видя какво мога да направя за човека, че страдал от липса на внимание, а те го заключили. Горкия хакер.


Не ме е страх да живея.

Ти си влюбена в Theo. Какво ще ти обяснявам!

Просто търся най-удачния ник. А може би, въпреки, че не вярвам в зодиакалните знаци, съм просто една змия, която освен, че често си сменя кожата, гледа да свие гнездо в нечие женско сърце.

Аууу! Какви глупости надрънках! Изкарах се моногамен...

Недей така моля ти се - влюбена.
Със смяна на никове няма да намериш женско сърце. От моя житейски опит не това помага.
А пък и "най-удачния ник" ми е доста необяснимо. Удачен за какво?


Не ме е страх да живея.

Митовете за свободата говорят по-скоро за стремежа ни към абсолюта, отколкото за реалните ни възможности да бъдем свободни. В действителност те не са много. Не разбирам аналогията между чеченските терористи и Ботев, но нито той е бил свободен, нито те. Захари Стоянов описва в биографията му как със сълзи на очи бил принуден да поеме ръководството на четата си, макар че нямал особено желание за това. Свобода е възможна само в рамките на групата по принадлежност, извън нея тя винаги завършва с крах. И Ницше, и Киркегор, които смело експериментираха със себе си в това отношение, завършиха трагично. Както и героите на Достоевски. Каква е свободата на една сърна извън стадото? Да умре от глад някъде, или да завърши разскъсана. Да избереш смъртта, това не е избор.

"Свобода е възможна само в рамките на групата по принадлежност". Това "само" не го разбирам! Не отдаваш ли твърде голямо значение на крайните позиции? Кога ще започнеш да виждаш по - далече от носа си?

...би ли развил мисълта си, защото и аз съм на това мнение, но веднага се намират опоненти, които с нищо не доказват обратнато, освен с това, да се позовават на художествена литература и емоционални пориви към някаква митологична свобода...
...в краен случай наричат свобода егоцентризма, който естествено постепенно ги обрича на изолация, започват да живеят с мисълта, че никой не ги разбира, и другите живеят несвободно, започват да проповядват идеите си с надежда да попаднат на съмишленици и от там отново в група...
...ако не успеят, започват да се изживяват като Месии...имаме си такива примери...

Римска максима казва, че човек за човека е или вълк, или бог.

Боговете за мен са самозванци, а колкото до собствената ми личност, предпочитам да бъда вълк-единак, отколкото да се присъединя към някоя помиярска бесовица. Може би едва, когато намеря истинска глутница с младички вълчици, ще намеря и свободата, за която ти говориш. Засега ми стига определението, което My Eye даде за свободен:"отговорен, силно вярващ, знаещ".

Искам да кажа, че примерът ти със сърната е неподходящ. Най-малкото, защото Homo sapiens е хищник.

Опираме до виртуалната любов.

А това според специалистите е не само любовта по И-нет, но и любовта на разделените.

"А пък и "най-удачния ник" ми е доста необяснимо. Удачен за какво?" - хване ме на тясно. Ами, нарцис съм си. Най-удачен за мен. Сега да се гръмна ли?

Може би, тези, които се изживяват като "месии" са малко или повече с еврейска кръв. (Нищо абнормно, доколкото се касае за национална характеристика. - непрофесионално мнение!)

Основателите на трите виенски психотерапевтични школи Фройд, Адлер и Франкъл са евреи и, разбира се, по свой начин "месии". Нормално е това в известен смисъл да дразни, но на мен например ми харесва изказването на последния, че ако на Източния бряг на САЩ има "Статуя на свободата", то на Западния непременно трябва да се издигне и "Статуя на отговорността".

Ма как ще се гърмиш?
В това да си нарцис няма нищо лошо.
Значи правиш нещо като модно ревю? Обличаш различни никове и се оглеждаш да видиш кой ти стои най-добре. Ако те интересува мнението ми - този настоящия ми харесва най-много. Цвят, дължина, смисъл /не в този ред/ всичко си е много добре.


Не ме е страх да живея.

ОК, тогава. Какво става с един вълк, напуснал глутницата? Щото в действителност няма вълци-единаци. Най-малкото са поне на двойки, така и нападат жертвите си - по двойки - така и оцеляват. Същото важи и за лъвовете - живеят на групи от по пет-шест. В Гърция най-страшното наказание е бил остракизмът - изгонването от града. По-страшно и от смъртното наказание. Защото е означавал бавна, мъчителна агония.

Освен това, Карл Густав Юнг не е евреин. Но точно той разви идеята за колективните архетипове.

Ами тези, дето се изживяват като месии... ами в това им е номерът. И често пъти той е печеливш. А за истинските месии - виж там историята е друга. Но и те са подвластни на социалните закони.

...така е, само остава да изясним, за каква отговорност говорим, отговорност пред кого?
...и понеже очаквам определен отговор бих искала да узная как се определят параметрите на отговорността пред себе си...какво всъщност означава това..., защото отговорността пред себе си може да означава безотговорност към другите, към обществото..и т.н....
...и ще се радвам ако си по-конкретен, без отвлечени, граничещи с художествената литература постановки...

Какво значи "свобода в рамките на групата по принадлежност"? Тази група според мене задължително поставя ограничения на свободата. Но съм съгласна, че не може да има свобода извън групата. Т.е. така като се слушам май казвам, че няма свобода.


Не ме е страх да живея.

Свободата е най "сладкото" нещо на този свят и най ценната му подправка е любовта.
Трябва обаче да оточня, че не става въпрос за онази любов, която ни обвързва с останалите, а любовта към живота и ближния.
Както казват джадайте - съпричастността е безусловната любов, която е едно от ценните им качества. На тях им е забранено да се обвързват, защото така ще загубят способностите си, но ги стимолират да обичат.
Трябва да се запитаме дали наистина обичаме и дали изпитваме любов или просто искаме да притежаваме и да бъдем притежавани, защото притежанието не е любов, а просто желание.
Свободата е за личността, а личност е човек, който е самият себе си. А за да бъдеш самият себе си не трябва да зависиш от този и онзи и от нечии качества и възможности. Нещо като най често срещаната фраза:
- Щях да бъда щастлив/а ако тя/той беше до мен.
Нима мислите, че това са думи на свободен човек и не мислите ли, че именно ние сме тези, които отнемаме свободата си, като слагаме едно НО след желанията и мечтите си вместо да се борим сами да ги постигнем със собственни сили???