Мит ли е свободата?

78 отговора 979 прегледа
в отговор на Marina #21

Re: Мит ли е свободата?

...и аз така като те слушам...или като си мисля...май няма...
...дори и разни ЖУ-та, МУ-та и всякакви апологети на митичната свобода внушавайки ти идеите си те правят несвободен...
...изискват от теб разни техники да упражняваш(упорито)..иначе няма свобода, карат де да изповядваш някакви ценности, които колкото и да са твои, винаги се явяват противоречия в прилагането им...и пак няма свобода...
..абе сякаш не знаем и не сме чували какви условия и дисциплина има в такива общности, където проповядват пълната свобода...
...единственото свободно решение, което си взел е това, че си отишъл доброволно там, но и това не е много сигурно, като знам как владеят манипулативни техники и как използват нещастията на хората, за да ги направят "свободни"...
...а дали имаш свободата да се откачиш от такива "свободни" общества, не знам...

Отговор
в отговор на Пcи #22

Re: Мит ли е свободата?

...теоретично си права, не знам с практиката как си обаче
...защото като гледах как, чак тема си пусна за да разбереш как те приемаме, и колко усилия положи, за да ни покажеш колко сме невежи(най-меко казано) не ми се вижда да си чак толкова свободна
...още по малко разбирам в какво се състои тази твоя безусловна лбов към живота и към ближния...
...това не е заяждане, просто не обичам голи приказки..., щото и аз мога да кажа, че разбирам това, което казваш като една прекрасна идея...съществуваща не от вчера, но не съм го срещала в живота...

Отговор
в отговор на Hoвaroдин #23

Re: Мит ли е свободата?

Точно това исказване направо ме уби.
В групата имало свобода. Я се осъзнай малко и попрочети литература писана след 1960 година.
В групата няма свобода, няма и развитие и не давай пример с животните. Ние сме хора и имаме свободата да избираме. Да имаш избор и да го правиш по собствен начин според собственните си желания ... ето това е свобода, а не това да се съобразяваш за дадена група хора.
Да не искаш да кажеш, че не си чумал за това, че последната фрегата определя курса на флотата. Групата определя скоростта на развитието си според най слабия и най тъпия. Това свобода ли е??? Да затъпявам или да ставам спънат кон само защото в групата ми има улигофрен???
махни тези клепки от очите си и погледни истината, ако изобщо разбираш за какво ти говоря.

Отговор
в отговор на Marina #24

Re: виртуална любов

Ама, Lurch, е герой от "The Adams family"

Това не те ли смущава?

Отговор
в отговор на Hoвaroдин #25

Re: Мит ли е свободата?

Не знам кой немски поет или писател беше казал, че истинското изкуство се ражда в пълна самота. Това ми стига.

Но онова за двойката вълци ми хареса.

Доколкото знам за лъвовете, при тях женските ловуват, а мъжкият главно набляга на манджаренето, на дрямката и на други по-така занимания.

Никога не съм твърдял, че Юнг е евреин. Направи справка, ако не вярваш.

Отговор
в отговор на publika #26

отговорност

Окей! Никакви литературни залитания.

За мен параметрите на отговорността се изчерпват с това да бъда добър член на семейството си и добър член на обществото. На този етап.

Като член на семейството ми (майка ми, баща ми и аз), съм натоварен с отговорност във връзка с всичко това, което те са ми дали като любов, грижи, подслон, храна, възпитание, дрехи, джоб-парсъ, чудесни възможности за образование и т. н. Отговорността в случая я разбирам като необходимост за изпълнение на опеределен дълг. Същото е и в общестовото - военна служба, спазване на законите (последното, разбира се е трудно, но все пак...).

Ако не изпълня своя дълг към семейството и обществото, ами си взема шапката и тръгна по белия свят (мислиш, че не ми се е искало?), сигурен съм, че ще дойде ден, в който горчиво ще съжелявам за безразсъдството си. Съвестно копеле съм в крайна сметка. Така, че отговорността, поне за мен, е главно пред самия мен. Не на последно място и за това как, добре или зле, ще изживея остатъка от живота си. По отношение не само на мен, но и на околните.

По-сухо от това не мога да пиша.

Редактирано от Lurch на

Отговор
в отговор на Lurch #27

Re: виртуална любов

Има нещо много чаровно в мъжете тип вълк единак.
В тях се влюбват най-често жени, които не искат връзка, а търсят муза. Тежи жини изпитват много силна и чиста любов, но само защото го няма обекта на желанията и до нея, за да замърсява това чувство.
Такива мъже са нещастни, защото се чувстват използвани и не могат да вкусят от това, което са причинили. Те правят една жена красива, чаровна, испълнена със страст, която блика от фибрите им, жадуваща, променяща се и бавно расцъфтяваща, като пъпка на роза.
Но те не я докосват, а само и се наслаждават отстрани защото знаят добре, че ако я пипнат ще развалят всичко.
Каква ирония нали???
Мъж, който твори идеалната жена за себе си, но никога не я има и жена, която твори най истинската и прекрасна любов във сърцето си, но никога те я дарява.
Ето ви още едно доказателство, че хубавите работи, както и свободата не стават в групата.

А такива мъже е наистина много готино да се срещат и да се наблюдават отстрани, а да бъдеш обект на тяхното творчество е направо изумително, но не и лесно :))))))

Отговор
в отговор на Hoвaroдин #28

Re: Мит ли е свободата?

А не се ли запитваш, защо именно отшелниците достигат до Бога? До свободата? До Истината? И до всичко онова, което на тези в групата им се иска да постигнат и им се вижда само блян??????
Всички велики хора са "вълци единаци", а не част от групата. Те водят групи от хора, но не са част от тях именно защото са индивидоалности и са осъзнали различията си, които ги правят такива, развили са ги и с това са станали това, което са, а не са се вкопчили в общите средно статистически характеристики, защото така е по-лесно.

Изобщо сравнението ти на хора с животни е много непрофесионално и нелепо.
Разликите между тези два вида са много големи ... приликите са единственно в То на Фройд, то не е основното качество, което прави човека човек, но е качество, което прави животното това което е.

Отговор
в отговор на publika #29

Re: Мит ли е свободата?

Това е разликата .... ти го искаш ... а аз го живея.....
Ирония може би.
Аз не проповядвам, не искам да карам никой да ми вярва, не търся одобрението ви и т.н.
Темата за това какво мислите за мен беше майтап ... ей така за разведряване на обстановката ... да видя дали все още таите лоши емоции и си вгорчавате живота, като ми зърнете ника.
Аз съм свободна, защото разбирам хората около мен. Знам защо правят дадени неща или защо не ги правят и това ми позволява да знам от кого какво да очаквам, атогава си свободен, защото не искам важни за мен неща от неподходящите хора и не се дерзая сума ти и време докато разбера, че не мойте желания са лошите, а че ги искам от неподходящите хора.

Не е лесно да си свободен, но за това пък е тооооооолкова сладко:))
Или както беше казал някой ---- За теб лъжа, за мен истина.
Ако искаш ми вярвай, защото това не нарушава моята свобода да вярвам в осъществяване на невъзможното, а ограничава твоята, като се вкопчваш в невъзможностите.

Отговор
в отговор на Lurch #30

Re: Мит ли е свободата?

"Омразата създава независимост, а любовта - заробва" това е от Антология на българската любовна лирика, но не си спомням автора.
.... да виждаш някаква диагноза тук?
Не е задължително , нали?

Отговор
в отговор на Lurch #31

Re: Мит ли е свободата?

Не зная дали свободата е мит, но информацията със сигурност е мит.
Достоверната информация.
Обикновено имаш достъп до онова, което са преценили да ти дадат като информация.
Какво се получава?
Фабрикуване на мнение.
Фабрикуване на съгласие.
Манипулация!!!!

Отговор
в отговор на Lurch #32

Re: виртуална любов

Ах, как не се сетих. Смущава ме. Вече не ми харесва толкова ника ти. Пак ще трябва да се преобличаш.


Не ме е страх да живея.
Отговор
в отговор на Lurch #33

Re: отговорност

"Ако не изпълня своя дълг към семейството и обществото, ами си взема шапката и тръгна по белия свят (мислиш, че не ми се е искало?), сигурен съм, че ще дойде ден, в който горчиво ще съжелявам за безразсъдството си. Съвестно копеле съм в крайна сметка. Така, че отговорността, поне за мен, е главно пред самия мен. Не на последно място и за това как, добре или зле, ще изживея остатъка от живота си. По отношение не само на мен, но и на околните. "

ето само тази част от постинга ти, вече показва, колко си "свободен"
...всяка мисъл за някакво хипотетично(въображаемо) бъдеще и всяко съобразяване с него е меко казано неточно..., защото ти строиш всичките си представи за него по това какво са ти казали, какво изисква обществото(нищо, че то може да не е право и това да е очевидно), какво си научил, какво си видял от чуждия опит, а не върху някакви реални факти и твой личен опит...
...не можеш да кажеш дали си щял да съжаляваш, ако си бил безотговорен към всички тези, към които си проявил отговорност...и в случая точно към себе си не си бил отговорен, а към всички други, които си изредил
...освен това, не би трябвало да се чувстваш отговорен пред някого само заради чувството за благодарност..., защото за свободата за която говорите...и Пси най-вече, би трябвало да се чувствате благодарни единствено на себе си...и да нямате задължения към никого, освен пак към себе си..., защото чувствате ли се задължени на някого, на родители, общество...и т.н....вече не сте свободни...
...това, че някой те е отгледал добре, грижил се е за теб, правил е някакви жертви заради теб, си е било негово решение, и не би трябвало да те кара да се чувстваш задължен или виновен ако вземеш някакво решение противно на всякакви установени етични норми...
...това е философията на новата "свобода", за която говори Пси
...това важи и за интимните и за всякакви други отношения
...това е философията на безпределния егоцентризъм наричан "свобода", която аз обаче не споделям...и се радвам, че можеш да си отговорен и същевремменно да се чувстваш свободен..., но сигурно ще има моменти, в които тази свобода ще ти тежи, както на "свободните" егоцентрици им тежи самотата и изолацията и ги довежда до психически отклонения...

Отговор
в отговор на La fille sur le pont #34

Re: Мит ли е свободата?

Не е.

Аз съм един долен провокатор.

Отговор
в отговор на La fille sur le pont #35

световна конспирация

Съгласен съм, но не мислиш ли, че темата за световната конспирация ще възмути някои от участниците в тоя форум?

Редактирано от Lurch на

Отговор
в отговор на Marina #36

Re: виртуална любов

Ролята още не е изчерпана.

Отговор
в отговор на publika #37

тежестта на свободата

Надявам се, тежестта на свободата да не ме доведе до психически отклонения.

Редактирано от Lurch на

Отговор
в отговор на Lurch #38

Re: тежестта на свободата

...е за теб не се плаша...ти си архаичен..., все още отговорността към някой друг е преди желанието ти...например "да си вземеш шапката и да тръгнеш по белия свят...."(не , че родителите ти нямаше да те разберат и да ти простят,... виж пред обществото може да се наложи и да отговаряш), но за Пси, която си живее свободата, живота и раздава безусловната си л бов към ближния(сигурно той е този, който е съгласен с нея и нейното разбиране за свобода и я боготвори, и който тя е определила като ближен)...определено се тревожа...не за друго, а да се живее с чувството, че другите не те разбират и не те приемат никак не е приятно, това си е невротично състояние,...и да се утешаваш с това, че не ти пука(когато много ти пука), и че тези, които не те разбират са тъпаци и нещастници, не е най-убедителния аргумент....

Отговор
в отговор на publika #39

Re: тежестта на свободата

Всички дефиниции за "свобода" рухват една след друга като пясъчни кули,
когато дойде една вълна от морето и ги сравни с плажа.....

Да си свободен ?! От какво? От какво искат хората да се освободят? От всички задължение.....от всякакви отговорности ли.....от морално-етичните норми за живеене в едно общество ли? От това да не се грижат за прехраната си ли?

Има една наистина Истинска Свобода !!! Която освобождава наистина човека и го кара да се чувствува като волна птичка......Която счупва оковите на .....робството на Мая - Голямата Илюзия. Мая държи в прегръдките си окови всяко човешко съзнание. И никой дори не се усеща, че е обсебен и в капан. Но
всеки чувствува, че не е свободен. Истинското освобождение идва, когато си освободен от всяка привързаност!!! Освен една - тази към Истината или Твоето Истинско Аз !!! Това означава, че няма нужда да се отказваш от семейство, деца, приятели, работа, материални блага и т.н. и т.н. Но .....да помниш своята Истинска Идентичност. Няма по-велико и неописуемо Щастие и Свобода на света за едно човешко същество от тази.......И аз бях щастлив да я открия.....да ми бъде разкрита. Тя е вътре в мен - не в света отвън.


поздрави от Оро

Отговор
в отговор на ocвoбoдeн #40

Re: тежестта на свободата

оххххх, приказки.... лошото е , че все използвате "неописуема", когато трябва да ни я опишете тази свобода ...знам го вече до болка това, само се чудя що сте толкова изнервени и неприемащи хората, които не мислят като вас...
...ми не ми се вижда нормално, човек , който твърди, че е щастлив и свободен, да не дава на другите правото да бъдат свободни в мислите си, в избора си, в действията си...все нещо да са ви криви...и да искате да ги сложите в рамките на вашата "свобода"...
...хайде моля ти се, тези "свободните" и много щастливите нещо взеха да ми стават досадни и еднообразни..., никаква инвенция няма вече...

Отговор