Весело ми е,

аха....

вероятно не си 'стегната'...

по-скоро - проектираш своя приятел, сред всеки непознат за теб виртуален човек, защото очакваш и в разговорите тук, да намериш нещо което да е от полза във взаимоотношенията ви, и затова разговорите тук с теб, са като разговорите с приятеля ти. а в него вероятно живее и тази страна на характера която успя да изкара Път-ника, но трябват повече усилия докато успееш с този твой приятел. щом са вече десет години, значи какво ли не си опитала, но не се отчайвай...във всяка мида има диамант... :)) /не съвсем, ама.../

Най ми е неприятно да тълкувам себе си, ама какво да се прави, ще трябва.
Първо никъде не съм казал "ти си ...едикаво си". Второ не просто рамката , а рамката на рационалното и не смелост да погледнеш , а страх да не откачиш.
Трето, не че не знаеш моите отговори, това е напълно нормално, всеки има свои отговори и така е добре, а че отговорите ти са само рационални, което ограничава решенията.

Всичко което пишеш е вярно с изключение на едно: аз съм успяла с моя приятел. Ние се разбираме чудесно, стигнала съм до диаманта. Иначе защо ще стоя при него.