Весело ми е,

така, ама гледай Леос какви ги е написал, страх ме е втори път да го прочета, пък да го коментирам - хич.

Вярно е това, в което вярваш !

Лекарството против страх е:
сутрин 1 суп.л. Хич да
обед 1 суп.л не ти
вечер 1 суп.л пу-ка!!!



Вярваш ли в това,в което вярваш?!?

____________________________

Не се отчайвай,всичко е загубено!

и е заразно и повтаря ми ще се мре - Питон го отняма, Сърч също ... та да го кажа аз - мене ми било сатурновата дупка:))) - като мине ще ти кажа ако мине, пък ако не мине - ще се чуе тва е от ЕГНто - ама много хубаво ЕГН ееееей

Ами тъкмо щях да ти обяснявам на дълго и на широко и видях, че Леос го е направил по-добре от мене и с пример хем.

...е ,не...не може да си такъв сериозен Рак...,ама що не се се оставиш един път на собствената си природа...и да забравиш ..."правилно и неправилно"...ми то човек ако не се забавлява и не се радва на живота,въпреки всичко...какво друго му остава...

А бе как да ти кажа... много неща му остават.
Направо ме замисли... оставям ли се на собствената си природа? Наиситна ли съм толкова стегната както ми казваш?
Ама и да забравя за "правилно и неправилно" то правилното и неправилното няма да изчезнае, само аз няма да го виждам.

Днес как е? Още по-весела ли си? Да знаем на къде вървят нещата...

...ама то направо си го нама това "правилно и неправилно" ...нали се сещаш ,че е върло субективно...,защо тогава да се товарим с оценки...,ми почети малко Зен или Дао,ей така за забавление...,може друг акъл да ти дойде

Субективно си е, ама го има.
Четох Зен и Дао. Много хубаво написано, ама не ми върши работа в ежедневието. Защото в ежедневието ти се налага да вземаш решения, а за да го правиш трябва да оценяш нещата.

...че кой е казал да не вземаш решения,...ама ги вземай като си по-обективна...,не влагай много собствените си емоции и гоетовите решения ,които си трупкала цял живот от тук от там,защото може да се касае за нещо съвсем различно и опасността да не постъпиш правилно е доста голяна...

Ти можеш ли умишлено да изключиш натрупания опит и собствените си емоции когато вземаш решения?

nbb, недей така бе, душко :)))
Аз общо-взето се пошегувах. Ама не съвсем, де ...

Значи тази историйка е вярна. Наистина се случи във фирмата ми. Но съм много далече да ти вменявам "симптоми" - дума да не става. Едно от важните неща, които пропуснах е, че жената беше напълно изключила всякакви комуникации с околните - спря да си говори и с добрите си приятели и приятелки от колегите - просто млъкна и започна само да се хили. Абсолютно на всичко - независимо какво й се говори или какво се случва около нея.
А ти определено си комуникираш.
Така че земи се успокой - плюй си в пазвата (да си разкараш страха от предната ми реплика :)) и си гледай живота - все пак той ни е само един. Майната им на тези, дето разправят, че "оттатък" щяло да ни е още по-хубаво :)))

<... всяко нещо доведено до крайност, преминава в своята противоположност ...>

...ами главно в/у това работя в момента...,гледам да избягвам клишетата в мисленето си...и нета много ми помага за това...срещам много различни хора ,с различно мислене и се опитвам да разбирам нещата по обективно...с две думи да приемам ,че може да са прави...

Медна свирка свири,
трилилилили.
Скарали се двечки
пъстри бубулечки!

Това означава да кажеш, че можеш да избягаш от себе си. Аз не мога да избягам от себе си.
Четох една книга преди половин година за това как да вземаме решения. Писана е от психолог. Американец, ама все пак психолог.
Там в общи линии се казваше, че трябва да си изясниш въпроса за решаване, след това трябва да претеглиш плюсовете и минyсите /ето ти го оценянето/, след това трябва да прецениш до колкото можеш кои са възможните решения, после да предвидиш последствията от тези решения после да чуеш инстинкта си /ето тук е фактора минало и чувства/ и тогава да се оформи решението.
Това го нахвърлям съвсем на грубо естествено. Имаше и още неща. То беше цяла книга ти казвам.
Сега съм психически подготвена да предложиш на горкия автор да си яде ушите.

Исках да ти разкажа и нещо във връзка с това, че съм стегната.
Нали се сещаш, че ти разказвах за онзи мой приятел с проблемите. Той е циник, песимист, атеист и много умен. Значи, ако тръгнеш да му говориш да търси радостта в цветенцата, птичките и слънцето ще те направи на нищо за под минута. Страшно логичен ум има и не умее да прощава, а понеже е умен умее да вижда грешките. Той трябва да може да пипне нещото или да му бъде поднесено стройно доказателство за да може да го повярва. При него във всеки разговор се чувствам като на изпит. Приятели сме от десет години, така че този вид комуникация не може да не ми е повлияло. Наиситна се замислих дали съм стегната и реших, че ако съм това е причината. Естествено имам много други приятели които не са такива, но с този сме много близки.

Правиш си стратегия, следваш я неотклонно и не се интересуваш от резултата. Какво е сложното? Не, че го мога?
Поздрави.

Казано е че синовете на този свят са по- рационални! За познатия ти умен приятел!

Поздрави
Сложно е. Понякога е сложно да направиш стратегия, понякога да я следваш неотколконно. Така като се замисля много е сложно
А резултата винаги е важен. Даже умния ми приятел казва, че само той е важен. Аз не споделям мнението му.
Може и да е вярно, че синовете на този свят са по-рационални, но този е от най-рационалните. Прибави към това песимизъм и става страшно.

Ами доста си стегната, това беше една от причините Пътника да се заприказва с теб, да те отпусне.

А той отпусна ли ме? А защо му е да ме отпуска?