Весело ми е,

съгласна с написаното. Защо да не използваш ума си, за да бъдеш щастлив? Нима не е възможно ?

Вярно е това, в което вярваш !

Ами... някой може и да го може. То не е казано, че всички умни хора са нещастни. Но като цяло знанието те прави тъжен, а ума е предпоставка за натрупването на знания.

съм се заела със задачата да покажа, че знанието може да те направи щастлив. Но дали съм умна достатъчно, за да го направя ?

Вярно е това, в което вярваш !

Сигурна съм че си! Ще ни сведеш ли като намериш начина? Защото тука e пълно с умни хора, нали?

ще си помисля първо. Ще претегля какво сте ми дали, дали сте ми помогнали в решаването на проблемите ми и ако преценя, че сте заслужили, ще ви кажа.

Вярно е това, в което вярваш !

какво измислих? Ума не е нито необходимо нито достатъчно условие да си щастлив. Но може да попречи за това.

Не е като Оро. Направо ме скъса от смях. Никак даже не е като Оро.
А тълкуването е просто - нещата от живота често са относителни. Това не си ли го знаем отдавна? А иначе е много хубаво казано, няма спор.

...леле,каква търговка сиии......а аз си мислех,че си готова да раздаваш безвъзмездно...

...ама това е ясно...,че не е като Оро...

...ами като е относително,този твоя приятел как е толкова сигурен и категоричен в преценките и мненията си?

Това също е решение и не е съвсем сучайно , а е част от същността която е над разума, логиката и инстинктите.
Това беше само един пример за вземане на решение при еднакви входни величини. Примера може и да се усложни но така е по-лесно да се схване идеята.

Разбра се и не се умира от това, но само съзава излишни ядове. Да си стегната и да не си, е като да маршируваш и да ходиш спокойно. Пак се стига до там за където си тръгнала, но в единя случай е по-приятно и леко, сама избери кой.

Az sym si vnimatelna po prinzip, no sega oshte poveche shte vnimavam!

Не знаеш ли отоговра на въпроса си?
Всичко е относително, но хората и обществото живеят в някаква относителна неотносителност. Знам, че звучи глупаво, но е много дълго за обяснение, а и съм сигурна, че го знаеш това което искам да кажа. Хората пренебрегват общата относителност в ежеднеивето си, защото иначе ще изперкат. Ще седят пред обяда си и ще си мислят "сега този обяд обективен ли е или е плод на моето въображение". Последствията са непредвидими
Та този мой приятел е прав в тази обективност в която обществото е принудено да живее.

Когато резултата няма значение за тебе начина на вземане на решение /ако това избощо може да се нарече вземане на решение/ също няма значение. Твоя пример е такъв.

Все нещо те кара да вземеш едно или друго решение, дори да не виждаш разлики в резултата той може да е различен, а не всеки е пророк.
Добре да разширим условието на задачата след като не виждаш идеята, чашите са пълни с вода , в една от чашите има отрова без мирис и цвят, а ти трябва да решиш коя да избереш и изпиеш, ето ти и значение. Каква е схемата, логиката, разума и последователността на вземане на решение, по рационалната теория.
Случайно е това, за което не знаем отговора на въпроса " Защо? ", Марина.

Шаблони, шаблони, шаблони ... ,ама е много дълго за обясняване, еднин ден може и да ме разбереш, ако погледнеш извън рамката на рационалното и логичното без страх че ще откачиш. На компютрите им е отредено да са рационални, логични и последователни засега, но ние сме хора. Човечеството открива все повече отговори в абстракцията извън реалността, може някой ден и ти да откриеш отговор там.

Не можеш да вземаш решение, ако нямаш никаква изходна информация. И да знаеш, че в някоя от чашите има отрова пак ще я избереш случайно.
А за това, че казваме "случайно" когото не знаем отговора на въпроса "защо" си абсолютно прав. Но ако отговора е в несъзнаваното ние не можем да му отговорим сами. Трябва някой да ни помогне.

Ти работиш с шаблони сега. Охарактеризира ме, а не знаеш нищо за мене. От един мой постинг реши, че нямам смелост да погледна извън рамката и че не знам отговорите които ти знаеш...
Аз не бих посмяла да твърдя подобни неща за тебе.

oo, и да вървя по улиците чак, и да рискувам да предизвикам задръствания и други проблеми с движението... не, не, не съм толкова лош, оставам си у нас... поне докато не залезе слънцето...

Винаги можем да вземем решение, стига да имаме смелост да понесем последствията.
Изходната информация е , че има щанс 0.16(6) да се отровиш и 0.83(3) на не се отровиш