въпросче ...
67 отговора
1802 прегледа
Re: въпросче ...
В оптически по плътна среда скороста на светлината намалява. Например в оптичен кабел ( кварцово стъкло n=1.5) е към 2.5exp8m/s. Въобще в дадена среда скороста на светлината е v=1/(sqrt(епсилон*мю)), където:
епсилон е диелетричната проницаемост на средата( за вакуум 8.85exp-8
мю - магнитна проницаемост на средата ( за вакуум12.56exp-12).
Интересно че хора водещи Такива епични спорове за ОТО не отговарят на тия въпроси....
епсилон е диелетричната проницаемост на средата( за вакуум 8.85exp-8
мю - магнитна проницаемост на средата ( за вакуум12.56exp-12).
Интересно че хора водещи Такива епични спорове за ОТО не отговарят на тия въпроси....
Re: въпросче ...
Въпросът е дали при намаляване на скоростта на светлината не се изменя и честотата. Мисля, че има два варианта - дължината на вълната не се променя - тогава честотата се изменя, или честотата не се променя - тогава се променя дължината на вълната. Кое е вярно ? И как се обяснява забавянето й ?
Re: въпросче ...
Дължината на вълната и честота са едно и също нещо, само че са реципрочни
. Скоростта на светлината в мат. среда е фиктивно понятие, защото това не скорост на светлината, а скорост на процеса поглъщане на фотон от атом и излъчването му обратно. Тази скорост, както и дължината на вълната зависят от физико-химичните параметри на средата.
---------------------------------------------------
God is Real unless declared Integer!
. Скоростта на светлината в мат. среда е фиктивно понятие, защото това не скорост на светлината, а скорост на процеса поглъщане на фотон от атом и излъчването му обратно. Тази скорост, както и дължината на вълната зависят от физико-химичните параметри на средата.---------------------------------------------------
God is Real unless declared Integer!
Re: въпросче ...
Разбира се, че ще се измени! Ще намалее толкова пъти, колкото е коефициентът на пречупване на средата.
Скоростта на светлината е равна на дължината на вълната, умножена по честотата. Ясно е, че щом скоростта на светлината се променя, се променя и нещо друго. Това обаче не е честотата. При преминаване през границата на “плътното тяло” фронтът на вълната не се разрушава, т.е., колкото фронта дойдат за единица време, толкова продължават по-нататък отвъд границата. Ако честотата се менеше, енергията на фотоните (зависеща от честотата!) би се променяла: светлината би отдавала енергия при навлизане в оптически плътната среда и би си я получавала обратно при излизане от нея! Фазата би се меняла със скок... и други абсурдни работи.
Как да се установи ли? Ами, например може да се направи някакъв интерференчен експеримент. Разстоянието между интерференчните максимуми е право пропорционално на дължината на вълната. Ако сложим екрана във вакуум, това разстояние ще е по-голямо; ако го “зазидаме” в “плътното тяло” – то ще намалее толкова пъти, колкото е коефициентът на пречупване.
Между другото, много любопитно е, че скоростта на светлината може не само да се понижи при навлизане в “плътното тяло”, но при определени условия и ДА СЕ ПОВИШИ (тогава коефициентът на пречупване <1). Тогава фронтовете на вълните се движат със скорост, ПО-ГОЛЯМА от c! (Не се майтапя, това наистина е така. Не е вярно, че НИЩО не може да се движи със скорости, по-големи от c. Има доста НЕЩА, които могат; друг е въпросът, какви са тези “неща”.)
Поздрав на всички участници.
Скоростта на светлината е равна на дължината на вълната, умножена по честотата. Ясно е, че щом скоростта на светлината се променя, се променя и нещо друго. Това обаче не е честотата. При преминаване през границата на “плътното тяло” фронтът на вълната не се разрушава, т.е., колкото фронта дойдат за единица време, толкова продължават по-нататък отвъд границата. Ако честотата се менеше, енергията на фотоните (зависеща от честотата!) би се променяла: светлината би отдавала енергия при навлизане в оптически плътната среда и би си я получавала обратно при излизане от нея! Фазата би се меняла със скок... и други абсурдни работи.
Как да се установи ли? Ами, например може да се направи някакъв интерференчен експеримент. Разстоянието между интерференчните максимуми е право пропорционално на дължината на вълната. Ако сложим екрана във вакуум, това разстояние ще е по-голямо; ако го “зазидаме” в “плътното тяло” – то ще намалее толкова пъти, колкото е коефициентът на пречупване.
Между другото, много любопитно е, че скоростта на светлината може не само да се понижи при навлизане в “плътното тяло”, но при определени условия и ДА СЕ ПОВИШИ (тогава коефициентът на пречупване <1). Тогава фронтовете на вълните се движат със скорост, ПО-ГОЛЯМА от c! (Не се майтапя, това наистина е така. Не е вярно, че НИЩО не може да се движи със скорости, по-големи от c. Има доста НЕЩА, които могат; друг е въпросът, какви са тези “неща”.)
Поздрав на всички участници.
Re: въпросче ...
Това е много интересен въпрос и е интересно да бъде дискутиран. Всъщност, това което не може да се движи по-бързо, май е само "информацията". Енергията също в някакъв смисъл се мери с информация. При това май няма физическа теория /или изложение на нещата/, в която информацията да е основна величина, и да е прилично, добре дефинирана. А и ми се струва, че има мегдан за известен синтез м/у макро- и микро- теориите по тази линия.
Например, това че ентропията на затворена с-ма не намалява с времето, може да се преформулира по следния начин
"информацията на наблюдателя за затворена система не нараства с течение на времето"
Веднага се вижда, че това е вярно само за "хаотизиращи се" системи /чиито траектории се раздалечават в пространството на състоянията/. За системи с атрактор - при които информацията за тях нараства с течение на времето - обикновено това се разглежда като дължащо се на вътрешна несвързана потенциална енергия.
Любопитен ми е анализ на поведението на група масивни тела /втория случай/ под въздействието на гравитацията. Как се дефинира ентропията и защо? и май не винаги се увеличава
--------------------------------------------------------------------------------
Though some scientists see hope of faster-than-light signal transmission with the work of Chaio, Nimtz, and others, there is much debate focused on the definition of a signal. The experiments conclusively show that music or photons can be sent faster than light, but only if a mathematical prediction of the results could be made in the first place. Most physicists still insist a "signal" is something which conveys unpredictable information, or that which would give rise to causality problems at superluminal velocities, but the results of the experiments are still astounding. "Einstein causality . . . does not limit the group velocity of electromagnetic propagation" (Brown 30), and with this, experimental verification of the existence of superluminal particle travel is found.
--------------------------------------------------------------------------------
Например, това че ентропията на затворена с-ма не намалява с времето, може да се преформулира по следния начин
"информацията на наблюдателя за затворена система не нараства с течение на времето"
Веднага се вижда, че това е вярно само за "хаотизиращи се" системи /чиито траектории се раздалечават в пространството на състоянията/. За системи с атрактор - при които информацията за тях нараства с течение на времето - обикновено това се разглежда като дължащо се на вътрешна несвързана потенциална енергия.
Любопитен ми е анализ на поведението на група масивни тела /втория случай/ под въздействието на гравитацията. Как се дефинира ентропията и защо? и май не винаги се увеличава
--------------------------------------------------------------------------------
Though some scientists see hope of faster-than-light signal transmission with the work of Chaio, Nimtz, and others, there is much debate focused on the definition of a signal. The experiments conclusively show that music or photons can be sent faster than light, but only if a mathematical prediction of the results could be made in the first place. Most physicists still insist a "signal" is something which conveys unpredictable information, or that which would give rise to causality problems at superluminal velocities, but the results of the experiments are still astounding. "Einstein causality . . . does not limit the group velocity of electromagnetic propagation" (Brown 30), and with this, experimental verification of the existence of superluminal particle travel is found.
--------------------------------------------------------------------------------
в отговор на Evil Spirit
#17
Re: Da, obache ..
Хм, не мога да кажа, дали е обикновено... това явно са по-екзотични случаи, когато дължината на вълната е много малка или когато е близка до някоя от собствените честоти на осцилаторите в средата. Да кажем, рентгеновото лъчение преминава през графит с n<1, а графитът определено е прозрачен за рентгена. Всъщност, ако веществото е непрозрачно, нищо интересно няма...
в отговор на Evil Spirit
#18
При отблъскване е същото
Да, но при отблъскване е същото.
Представи си газ от електрони в затворен обем. Нека началното състояние е електроните да са разпределени равновероятно в обема. С течение на времето под въздействие на отблъскването те ще се разпределят /доподредят/ по определен устойчив начин. Вследствие на неинерциалните им движения в обема ще остане затворено и електромагнитно лъчение.
Тоест: потенциалната енергия спонтанно се превръща в свободна, началното "разбъркано" състояние на координатите се подрежда (намалява неопределеността в координатите)
Нагло антитермодинамично поведение.
Схващам, че тука може и да се възрази нещо във връзка с квантовостта на лъчението - но ако става дума за големи отрицателно заредени тела?
А геометрична теория за ел/магнитното поле няма.
Е, сигурно при хитроумно дефиниране на основните величини и в този случай може да излезе, че ентропията се увеличава. Но трябва ли тези величини да се дефинират всеки път различно в зависимост от ситуацията, само и само да излезе, че S се увеличава с времето?
Та, как се дефинира температура и ентропия в този случай?
/Интересно е, че ако обема е затворен, но няма граници - напр. затворена тримерна "повърхност" - крайното състояние ще е равномерно разпределение на електроните в нея - може би някакъв вид решетка - а дали вида й зависи от броя на електроните?/
Дори при чисто класическата дефиниция на нещата стигам до някои парадокси. Например, че при определени условия от крайно количество газ може да се извлече произволно количество свободна енергия /т.е. способна да върши работа/- не става дума за вечен двигател:). Ако ви е интересно, мога да дам и подробна постановка на въпроса - за мен ще е удоволствие да разбера дали /и къде/ греша.
Представи си газ от електрони в затворен обем. Нека началното състояние е електроните да са разпределени равновероятно в обема. С течение на времето под въздействие на отблъскването те ще се разпределят /доподредят/ по определен устойчив начин. Вследствие на неинерциалните им движения в обема ще остане затворено и електромагнитно лъчение.
Тоест: потенциалната енергия спонтанно се превръща в свободна, началното "разбъркано" състояние на координатите се подрежда (намалява неопределеността в координатите)
Нагло антитермодинамично поведение.
Схващам, че тука може и да се възрази нещо във връзка с квантовостта на лъчението - но ако става дума за големи отрицателно заредени тела?
А геометрична теория за ел/магнитното поле няма.
Е, сигурно при хитроумно дефиниране на основните величини и в този случай може да излезе, че ентропията се увеличава. Но трябва ли тези величини да се дефинират всеки път различно в зависимост от ситуацията, само и само да излезе, че S се увеличава с времето?
Та, как се дефинира температура и ентропия в този случай?
/Интересно е, че ако обема е затворен, но няма граници - напр. затворена тримерна "повърхност" - крайното състояние ще е равномерно разпределение на електроните в нея - може би някакъв вид решетка - а дали вида й зависи от броя на електроните?/
Дори при чисто класическата дефиниция на нещата стигам до някои парадокси. Например, че при определени условия от крайно количество газ може да се извлече произволно количество свободна енергия /т.е. способна да върши работа/- не става дума за вечен двигател:). Ако ви е интересно, мога да дам и подробна постановка на въпроса - за мен ще е удоволствие да разбера дали /и къде/ греша.