---==[ ДИРКУ ]==---

отивам си завинаги. нина :) хубаво е така, както правиш. и аз обичам да правя така. ама наистина :))) ти казвам така всичко се върти и тече по-хубаво. правилно ли е да се каже - тече правилно? много гадно звучи на пръв поглед (а така сега - "звучи на пръв поглед"?? :) обаче като се умисли човек... може да намисли нещо :) знаеш ли какво? когато дъщеря ми беше малко момиченце, непрекъснато ми задаваше въпроси. буквално до повръщане... за да не се обезводня съвсем, измислях най-различни игри с думите. тя обича и до сега това. една от тях беше точно такава - мама разказва малко разказче, детето по асоциаци от нещо в него разказва друго разказче, а после пак - мама... хубаво беше. доиска ми с да поиграя пак на това :)

... как мога да ти обяснявам какво съм имал в предвид?! Ама айде, нали съм ти "голубченце":))) - ще изключа тоз път:) Та значи. а) никакви руснаци 2. е мъж, нищо, че готви :). Ти знаеш ли, че един неширок кръг от хора има манджа на мое име...:))) III. прощално писмо се пише не само като се напуска даден човек, а и когато се напускат нещата въобще

Голубчик си ми я. Да знаеш, само на теб разрешавам да разказва вицове за Щирлиц! Е, като изключим радистката и Мюллер, но те са от моята кръвна група. Иначе за готвенето и мъжете си прав. Дори аз готвя прекрасно - правя невероятен фасул, варя яйца превъзходно, даже мога и да ги пържа! А сега да ти кажа, защо те попитах. Защото чета като разведчик,(а как бих могъл иначе...?) Професионална деформация, нали разбираш? Та, изхождайки от наученото в НКВД, от ДИРКУто ти извлякох следната информация: 1. Пишещият е мъж - (...божи ден пред очите МУ) 2. Бележката е писана от Петя! (Защото пред Петя има удивителен, а не запетая. Нали разбираш? Допускам, че удивителният знак просто замества при теб запетаята, изразява силни чувства, но според каноните при нас се разбира, че е от Петя, а не за Петя - при нас няма чувства...Освен това знаеш, че при нас точките, запетаите, изобщо знаците са от изключително значение. Ако не вярваш, питай радистката.) Затова попитах дали Петя е руснак, демек мъж, същият този, дето сервира. Ако е така става, ако не - не се връзва. 3. Според мен става дума за празника прошка, а не за прощаване въобще (15-та поредна година. Създава усещането за един ритуал, повтарян ежегодно на една и съща дата. Пък и празникът беше скоро, та...) Това е. Сега вече знаеш голяма тайна - как четем ние, лучшие разведчики! Не казвай на никого. Разберат ли ме от Центъра, отзовават ме на минутата. И не се сърди. Това, моето, си е чиста професионална деформация... Хайде да свършвам, че много стоях включен и Мюллер ще вземе да засече откъде се обаждам. А тва по-лошо и от отзоваването.... А, да. И друг път в 03:49 да спиш, а не да пишеш. Здоровье самое ценное, понял? :))))))))))))

...Сенките ни имат собствен живот. Разхождат се в сумрака по мрежата от пътища и пътеки, магистрали и комшулуци. Но блясва Светкавица и настъпва срив- сенките изчезват окъпани от светлина. И отново настъпва мрак, царството на новите сенки.... Арчи

Так точно! Повял, повял...ме ветрушката на белинкая кобилушка... И аз това й викам на мойта манатарка - "Легай ма! И спи!" Ама тя - "Тцо, нема спиме, че пишеме..." Та така, гъбаркина работа... :) Иначе приемат се всички забележки и се складират на сухо, да се не намокрят като плувам из реките швабски. Ама имах предвид, че е жена. То и името трябваше да е друго, ама нали знаеш, конспирацията... И че е приключила със нещата по принцип. И искала прошка преди това... А пък на човека му едно такова тъжно-мило-и-мазохистично... Ей ама мерси! Значи - привилегирован излязох! Заслужил пехливан с/у Гитлеризъма и Гапитализъма! Сволачи со сволачами!:))) Ми ще взема да ти кажа тоя, дано не го знаеш: Петка и Чапай - Свършило лятото и започнала учебната година. Учителката естествено дала на учениците за домашно да напишат какво са правили през лятото. Прибират се унили Петка и Чапай и мислят:"Абе ние цяло лято само пихме и по жени ходихме.."В крайна сметка решили да пишат така:вместо "пиене" ще пишат "четене",а вместо "жени" - "риба". Значи започнал Петка да пише: "Ставам аз сутринта а главата ще ме спука от болка. Значи много до късно сме чели снощи. Прочитам набързо една малка книжка и се запътвам към Чапай. Пътьом минавам през библиотеката и вземам няколко нови книги - да почетем с Чапай. Отивам у тях а Чапай вече се начел ,начитам се и аз и решаваме да отидем за риба. Отидохме за риба и Чапай хвърли - хоп рибка, аз хвърля-нищо,хвърли Чапай - рибка, аз - нищо,по едно време прааасс една страхотна риба...... Един месец вече не може да ми се изправи кукичката!" Айде и Венсеремос! Long live all revolutionary exporters!:)

балат на пепеляшка посетих сенки везброй в танци се въртяха ти беше ли там май те видях но нешто рпоблясна сенките безброй се разпаднаха балат свърши ти беше ли там

двама зима мечти за лято двамата се поглеждаме и ни става топло разбрахме че не сме сами и зимата отстъпи в нашите душите двама вървим лято е в душите ни

:))))) вицът не беше за Щирлиц, но пак ми хареса...

Тюууу! Ма съм и аз тъпа, та вдлъбната! Знаеш ли колко неща не бях се сетила докато го четох първия път това твоето разказче?! Е, то вярно, че все са неказани тези неща, за които се сетих, ама... Намерих разказите на О.Хенри - при това много лесно! Просто трябваше да попитам подходящия човек! Прочела съм само три обаче, щото още се мъча със септемврийските рози - то бива френска книга, ама...!!!

Виж там - "Вожда на червенокожите" май се казваше - мнооого основен разказ:))) И ако не си побликуваш твойто дирку, аз ще го направя от твое име, да знаеш! Махаха с махахато!

ГОНИТБА ---------- Почти без дъх той продължаваше да бяга покрай спрелите коли. Приведен едва успяваше да поддържа малката преднина. Солената пот с вкус на мръсотия се стичаше и в устата му. С тръби в ръце те го гонеха, както селяни - вълк-единак. Този път май идваше и неговият ред. Почти нямаше амуниции... А те така насървено крещаха... Иронията на неочакваното спасение буквално го закова на място: - Гошко! Стига с тия фунийки! Откога изстина супата... Ясен Николов 16.03.2000

Знаеш ли кво ми светна - ми вече мога да го публикувам - нали съм Досада - вече няма проблем! До сега се опъвах, щото някой хора вече са го чели и не исках да досаждам пак. Исках само да го покажа на тебе - заради балтията. Ай стига съм се обяснявала! Пък за оня приятел - верно са готини разказите, щом вечер успявам съвсем подробно и подредено да разкажа това, дето съм го прочела през деня!

* * * . . Не бяхме се виждали от сто години. Тя беше свикнала да свършвам бързо - веднага. Изненадах я. Не, по-скоро - себе си. Тя реши да ме напие за да ме забави. Докато се изпикая забравих всичко.

правим нешата такива затворим очи и се срамуваме а зашто ги правиме штом ще се срамуваме може би заштото ни е гот и пак ги правиме и пак се срамуваме някога ще свърши ли