---==[ ДИРКУ ]==---

Хайде да се пробваме на един чисто нов литературен жанр - Дирку(*). Правилата са: 1. Тема - каквато обичате. 2. Да е кратко - около 6 изречения или около 40-60 думи. 3. Да е стегнато - изреченията да са прости. -------------------------------------------------------- (*) - Дирку = "Дребна Импресия или Разказ на тема Каквото Убичате;)" И за да избегнем делата - "Дирку" официално няма НИЩО общо с ДИР.БГ! Историята в кратце : Deny беше написала едно такова. (виж "Хайде!!!!") Тя ще го сложи и тука, нали! Арчи много правилно каза - като 'хайку'(**) е. А аз трябваше балтията да развъртя. Ама вместо това ей тая идея изпълзя. (**) Хайку - кратко стихотворение от около 17 срички, на 3 реда (5-7-5 срички), без рими, най-често на природна тема. Смятало се, че истинско хайку може да напише човек овладял медитацията.

Простите удоволствия ------------------------ Беше отпуснал главата си на облегалката. И слушаше любимия джаз певец със затворени очи. "Простите удоволствия" са наистина от важните в живота! Загадъчната усмивка издаваше тръпката от очакването. След час за нея нямаше да има "прости удоволствия". Нито пък за новия й любовник. Ясен Николов 11.03.2000

идеята ми допада :) и доста ме изкушава ще напиша нещо, но се извинявам предварително на всички, които ще го прочетат, защото ще попрескоча границите ама тази глупост ме сърби по пръстите.... ===================== Мъжът стоеше насреща и. Нещо във видът му я караше да усеща как цялата се пропуква в усмивка. Очите и се плъзгаха по повърхността му. Уши като зеле, нос като картоф, ум колкото грахово зрънце, лице с цвета на земя... Имаше чувството, че се намира всред зеленчукова градина. Прииска и се да призове градоносните облаци. После махна с ръка и се усмихна. Реши да се остави на глада да я води.

Денят бавно източваше последните капки светлина от вените си. От резкия приглушен пукот тъпанчетата все още продължаваха да вибрират, превръщайки звука в електронни импулси. Но вече нямаше кой да ги анализира. Ръката несвойствено се отпусна надолу и разхлаби хватката около димящия пистолет. Любовта е като гъбите: човек разбира дали е добра или лоша, когато е вече късно...

По засипаната със сняг пътека върви човек и по гладкия сняг остават стъпките му. Ако по-късно друг мине оттук - той вече няма да се страхува, че ще изгуби пътеката.

По засипаната със сняг пътека върви човек и по гладкия сняг остават стъпките му. Ако аз мина оттук - не мога по неговите стъпки да се движа -своят път ште трява да извървя самичък

ако не ми вярваш разгледай какво са направили чичковците китайци отпреди нема и 5000(пет хиляди) години, допреди нема и сега. фу си, вен ван, чжоу-гун, конфуций. тези чичковци, дето са построили и-цзин. ако пак не ми вярваш - виж:

изход ще се изкачиш до царския двор. провъзгласявай искрено! дори и да съществува опасност, ти говориш от името на своя град. неблагоприятно е да се хващаш за оръжието. благоприятно е да има накъде да тръгнеш.

изход мощта е в предната част на пръстите на краката. провъзгласявай справедливо.настъпят ли здрачът и нощта, мощта е в скулите. -ще последва нещастие! той върви в самота и среща дъжда. ако се намокри, ще бъде досадно. който няма мускули на кръста, да го теглят като овен! разкаянието ще изчезне. хълм, обрасъл с бурени. решавай се на излизане! -

(т.е. много сори на китайски) Абе аз нали ви разправях - ич ме нема из литературните теории... Глей к'во съм "джу"- розавко такова... Ама "до дзие" - за забележката... п.п. Ама все пак - аз за няколко месеца към то 5000 години излезе че съм прескочил. Бря, бря... - Прасенце, ама от сой!:)))

изход ако тръгнеш, няма да победиш. - ще последва хула. ще започне да действа оръжието. - не се плаши! благородният човек ще се реши да излезе. хула няма да последва. той върви трудно. - ако чуеш тази реч - не й вярвай! мълчание.

че няма да натакатакам нещо от сега и от мен, а не отпреди да е изобретено свинското със зеле и шкембечорбата :) обаче после

на чаша чай приятелките могат да споделят много една с друга. времето никога не стига, понякога лимоновите резенчета - също. всяка влиза в света на другата и преминава през него. ако е влязла с кални обувки, оставя следи по килима. понякога килимът се чисти трудно, с химикали. в малки дози, но редовно. аз съм чиста жена, за разлика от горката скъпа и непрежалима Жени.

бедната Жени... така и се искаше поне веднъж да се събуе. но етикета не позволяваше. та нали за това са приятелките - да споделят цялата душевна кал. сега вече със никого не споделя...

бе не знам , не знам :)))

Страхотно е, но май не е твое... Кой е автора? Арчи

Удоволствието е изцяло наше! (((-8 Хубаво начало, Ясене Арчи (((-8

Михаеловата редакция на епитафията ме кефи повече (((-9 поздрави и на двамата Арчи

що не вземеш да си размърдаш кебапчетата и да натракаш нещо свое? или пък да препишеш нещо друго, ако не да напишеш свое? рано е за оценки. но ще го имам предвид. както вече веднъж ти казах, хич не обичам, когато пиша нещо да ми се вика само: браво! браво! по-лошо е от мълчание даже... и по-самотно. пък понеже в регламента никъде не е споменато, че нещото, споделено тук трябва да е само едно - душа ти (ви) яка :))) ей сега ще видите какво ви чака от мене. ама после :) айде да те видим тебе сега :)

...ми ади де! Стига с това "ама после". И за "Чорбата" таки ми каза! Аман с аманите!:)