---==[ ДИРКУ ]==---

драга ми кикотке, днес е понеделник . първо се строши кафеварката. отидох да купя друга. през това време котаракът повърна. почистих. компютърта се оказа повредена от нощта. занесох я на специалист, който беше отишъл при друг специалист, защото прещипал палеца на една от сръчните си ръце с вратата на автомобила си. но пък слънцето грее... като за вторник :)

хората правят толкова много неща нарочно. и даже се насилват да харесват тези неща. нарочно се обличат така, както се прави. нарочно се хранят така, както трябва. нарочно дружат с този, когото трябва и уважават друг, когото уважават всички. и когато забележат, че някой прави неща, които наистина иска да прави, го пъдят. защото не се прави така.

...ами съжалявам Ясене, ама ми е трудно да измисля нещо по поръчка. И затова моето скромно участие в `Дирку` ще бъде със една импресия, която ме тормози от известно време, и както винаги не в точната тема (((-9... < b> Рамките ….вървя си сред една изложба…. Има картини с красиви рамки. Старинни; масивни; от парен бук, с дърворезби. Има и със позлата или инкрустации. Има малки творби със дебели рамки, и големи със семпли рамки... …от Анди Уорхол насам, е нормално да има и картини без рамки. Творбата е граница сама на себе си…. А има и рамки без картини !?! Кой ги е сковал всъщност всичките тези рамки? Защо ни са ограничения, когато липсва съдържание? Опитвате ли се (понякога) да погледнете зад рамките? Арчи (((-8

Ай-стига-бе НеЛче! ...егати телепатията..... Влезе ми във мислите, влезе ми във тона, и то по същото време, когато и в мен се мотаят подобни неща (((-8 Ако не вярваш, погледни малко по-надолу, постинга за рамките го писах преди минути, без да чета съветите ти кое как се прави ((-9 ... и двете обаче са за друга рубрика.... Арчи (((-8

Darvorezbata - mnogo krasivo neshto, sachetano s hubava karina - dvoino po-hubavo, a zashto ne i snimka - postavena v krasiva ramka, a ne capanica, bez ogranichenia... :-)

виж сега за какво говориш? чувал ли си за онзи дето ковял ковчези, макар че хората скоро не били умирали, нито имали намерение да умират? ама онзи си ковял, защото си вярвал в нещо вярвал, че хората ще вземат да умират, защото (забележи) си вярвал, че природата не търпи празноти та за какви рамки говорим? аз не говоря де ти говориш, дори ги виждаш? къде са? рамките са си твои, виждаш ги, защото така е най-лесно да си обясниш разни работи - типично по човечески ама не е така... от лилитуческа гледна точка

веднъж иван ми подари опънато на рамка бяло платно. "нарисувай нещо - каза той. - хайде, нарисувай най-сетне нещо." гледах платното няколко дни окачено на статива. очите ми потъваха и там винаги имаше различна картина. не пожелах да заключа нито една. закачих бялото платно върху бялата стена. и сега е там. това се нарича алчност.

днес времето ще бъде слънчево, с незначителни заоблачавания. през втората половина на деня ще превали и прегърми. проходът непомнякой през едикъдеси за незнамкъде е проходим за леки автомобили. моля, затегнете коланите. мнз предупреждава - тютюнопушенето е опасно за вашето здраве! плакането строго забранено! плакането строго забранено! ................................музика.

вчера някакви полицаи сновяха на осмия етаж на нашата кооперация. отдолу, от детската площадка, някой викаше: - "по-налево, бе! ти знаеш ли кво е "лево"?... айде сега, дестина сантима надесно!... айде, фърляй сега!" вввуп!... туп! право в правоъгълника с пясък за котки и деца. втори път, трети път... чучелото накрая се разпадна. днес децата не играят тук.

` ми добре, като е такава работата...

Снощи, по светло още - слънцето си играеше нещо с облаците, пробваше дали ако мине през този облак ще му стане синьо на душата, или пък оранжево, или не дай Боже да си му остане сиво, та, снощи, казвах, стоях пред понапрашения си прозорец. Сама бях, някъде в другата стая самотно свиреше нещо си, все едно какво, но самотно и като от отвъдното. А отвън, в едно такова забравено слънчево петно, две кози бръстеха едно дърво. Ама най-небрежно, сякаш всеки ден съдбата им дава да бръстят дърво! Сякаш е страшно банално да си стоиш в слънчево петно и да си гризкаш кора с набъбнали сокове. Небрежно, без емоция, без умора, без радост. И тогава видях, че прозорецът ми е прашен. И че те са навън, а аз вътре, зад двойното стъкло. И без да подредя две думи в мисъл, вдигнах телефона и повиках такси.....

пиши, пиши писателна хубаво го правиш ако някой се беше сетил да внесе слънчев лъч в кристалният град, можеше да видим жив град, с живи хора и други такива живинки... обаче лъчите от слънце са дефицит - слънце в кристал не седи, да не говорим за другото за кое друго? а-хааа :)) за думите говорех... синя, синя нел...

Ами мое си е,ама не смятам, че е толкова важно. ------- Върти ми се още нещо в главата: *** Студено ми е. В средата на нощта, в сърцето на зимата. Не ми се спи от студ. Подреждам стар забравен шкаф с рокли от миналото лято, които сякаш никога не са били мои. В джоба на едната намирам два билета за лятно кино. И ми става топло - в сърцето на зимата.

възглавницата ми е на толкова години, на колкото съм и аз. тя е преглъщала повечето от сънищата ми през всичките години на сънуване. неотдавна извадих всичките й пухчета и перца и ги изпрах. после ги разстлах внимателно върху голямо бяло платно във вътрешната стая. дали сънят ми избяга с мръсната вода? или отлетя, когато кихнах, докато отново обличах моята възглавница в роклята й? стара мека рокля, на големи жълти рози.

Сосът беше почти готов. Оставаше да извади чашите. И последнoтo най-важнo нещо! За 15-та пореда година заобиколи почти тържествено масата. И внимателно постави листа хартия до втората чиния. Без дори да го погледне. Думите пламтяха всеки божи ден пред очите му. "Прости ми за всичко! Петя." Ясен Николов 14.03.2000

вицове ще ми разказваш ти, а? За Щирлиц.... Я ми обясни сега, че нещо не разбирам. Петя руснак ли е? Иначе не се връзва... И трябва да не са женени - според инструкциите не се иска прошка между съпрузи...

Дърветата се люлееха - въпреки че духаше вятър Тревата ухаеше - въпреки че припичаше слънце Котките пееха - защото им беше дошло времето... Светът чуруликаше, разцъфтяваше, ръмжеше А хората не забелязваха нищо - Мислеха си за бъдещето, какво недостига Какво още липсва Добре че земята нехае за това.

Ей, ама си дивак с диваците! Айде, давай нататък - пиши, че ми хубаво да чета! П.П. Аз малко ще липсвам, че пак съм заета с грип! :(((

...повечето постигат същия ефект НеЛче, като си купуват цветен телевизор ((((-8 Но друго си е да наблюдаваш бял чаршаф... Наздраве за хората с въображение! Те са неземно богатсво (((-8... ...а рамките са излишни за белия чаршаф......... мерси (((-8 Арчи

чаршаф? :))) арчи, не ме разсмивай :))) или пък - разсмивай ме, хубаво е... за сведение на посрещачите - влакът се движи с деведесе минути закъснение ; платното опънато на подрамник обикновено е ленено и грундирано и ако не се ползУва за въображаемо рисуване , или пък за невъображаемо рисуване - може да свърши работа да си завиеш бараката, в която си отглеждаш зайците. да не им капе в кафезите, когато вали. а телевизорите имплодират крайно забавно, когато ги хвърляш отвисоко... там е разликата, единствено.