Определено "дискусията" там излезе от всякакви разумни граници. Дали беше някакво подготвено мероприяте или просто до там води всякакъв опит за дискусия между различно мислещи радиолюбители в наши дни ми е трудно да преценя. Но не говори добре да се развиват такива неконтролируеми дърляници, не може нормални хора да не могат да намерят някакъв по-верен тон.

Както и да е - надявам се в някаква степен поне парата да е изпусната и всеки да си направи някакъв трезв анализ защо не може да се дискутира нормално по толкова прост проблем, какъвто е организацията на едно любителско движение.

Аз мисля, че някъде в основата на всичко седи обидата и пълната невъзможност да бъде преодоляна. Защото на моменти у всички участници се прокрадват някакви фрагменти, които показват известна човечщина, колкото и да е нелепо при такава дискусия. Забелязах обида у ИТ мениджъра, може би донякъде и от дискусии тук относно работата му. Той беше доста засегнат, но това е сигурно защото не си спомня преди години как се радвахме в коментарите тук, че е избран млад човек и че сигурно нещата ще потръгнат. Нищо, не го е прочел или не го запомнил. Но е запомнил, че някой тук е написал, че по сайта всъщност няма никакъв особен прогрес от години. И се е обидил и се е запънал да твърди, как всичко било наред и по-добре не можело да бъде - нещо съвсем очевидно невярно.

Друга обида забелязах у зам. предстедателя, който парадоскално, но в точно в тази кипяща каша показа човещина, макар и чрез обидата си. И той, обаче, не е запомнил как тук сме обсъждали, че присъственото първенство, което до голяма степен той изнася на гърба си, е едно от малкото останали добри традиции в бългорското радиолюбителско движение, благодарение и на неговите немалки усилия. Но той това го е забравил, а помни само моменти, в които размяната на реплика е излиза извън контрол, не и без негово участие.

Всъщност проблемът е, че не успяваме да излезем извън хипотезата на конфликта. За сайта на БФРЛ е ясно, че нещата не са толкова динамични, колкото в наши дни е прието да бъдат. Но вместо да се посочат причините, се застава на едни две противоположни позиции и всеки започва да откат да защитава своето, за да не излезе някак, че другия го е "победил". А логичното би било друго - просто човека да каже какво пречи на сайта да е по-добър. В крайна сметка той видимо се ядосва, от което аз разбирам, че наистина е положил усилия. Но защо не се получава да има по-очевиден напредък? Какво е попречило? Оказа се абсолютно невъзможно да се обсъди дори толкова прост въпрос и всичко веднага премина в една елементаризирана "окопна война", която като чета днес се чудя и на двете страни с кой акъл са водили.

Покрай това се сетих и за реакция преди седмици на зам. председателя, който бурно и дори малко крайно в ефир реагира на въпрос защо се е провалило присъственото. Тогава аз и тук се втурнах да го критикувам формално, без да помисля, че всъщност неговата реакция е била просто от обида. Всяка година досега се е мъчил, миналата година се вижда, че от личния си джоб е додал пари за да не ползва никакви "федерални" средства, тази годино се е случило нещо, което го е възпрепятствало и изведнъж са се нахвърлили върху него. От такава гледна точка нещата не са много красиви за тези, които се нахвърлят - сякаш са чакали сгоден случай да им падне като лесна плячка. А той, за да се защити пък, съответно реагира с агресия, каквато му се струва, че заслужават тези, които го нападат. А е можело и в този случай да е далеч по-просто - да са били обсъдени причините, които са възпрепяствали организацията, ако е можело да се помогне - да се помогне, ако не - здраве. Няма драма да бъде пропусната една година. Но за да не се нахвърлят върху него той е пазил информацията за проблемите по организацията само в най-тесен кръг и сигурно се е опитвал до последно нещо да измисли.

За мен и двата случая - и със сайта и с несъстоялото се присъствено тази година показват, че радиолюбителите не съумяват да намерят спокойния тон, с който да обсъдят какъв точно е проблема и да го решат, ако е възможно или да приемат нещата каквито са, ако е невъзможно. За всеки проблем сякаш първо се търси виновен, после се оформят две групи - "привърженици" и "противници" на "виновния", след което двете групи с ескалиращи нападки започват да се ообиждат едни други все повече и повече, докато накрая не минат една граница, в която поне една от страните не се усети да поспре от неудобство. После следва известно затишие, после се появя друг проблем, за който се назначава друг "виновен" и цялата сцена се повтаря, евентуално при леко сменена конфигурация.

И при всеки такъв "тур" освен, че проблема по принцип не се решава, но се натрупва и нова порция недоверие и дори известна омраза, която остава латентна докато се появи нов "дразнител", който да взриви всичко и да повтори цикъла на безумието, с потенциално по-голяма сила.

Интересното е, че според мен този проблем датира доста отдавна. От това, което съм чел като история на БФРЛ изглежда сякаш дори и в "добрите" времена на държавно финансиране в края на комунизма нещата са преминавали през подобни катаклизми, които са водели до далеч по-мащабни разделения, отколкото са възможни днес - в онези времена все пак конфликтите са касаели и карирерно развитие, освен че хората и ресурсите са били доста повече. В по-ново време такъв разделителен конфликт с голям потенциал е между бившия и сегашния предстедател. И сега като се замисля - и в Милчо и във Виктор се е усещала тази обида, за която писах по-горе, но винаги ми е убягвала и съм виждал само последващата я агресия. В малко по-малък мащаб същия модел следваха първите "репитърни" войни, а в съвсем локални мащаби този модел се мултиплицира дори по форумите и социалните мрежи. Винаги едно и също - възниква проблем, нарочва се виновник, оформят се две групи и започва агресивно обиждане до изтощение. Това не подминава никой - от председателят до последния редови радиолюбител - рано или късно всеки трябва да "вземе страна", ако е искал да вземе отношение по едно или друго, а реално няма "добра" страна, тъй като всяка група, чрез своите членове, допринася за повдигането на общото ниво на сляпата агресия.

Ако горните ми мисли са верни, то тогава какъв ли е възможния изход? Ясно е, че има доста проблеми. Ясно е, че агресията не може да бъде овладяна, веднъж започнала - правени са опити и от модератори и от администратори и от цензури, но един запален огъня досега винаги гасне когато той си иска. Значи остава или някак да не се нарочва виновник или някак дори да има персонален виновник, то това да не води до формиране на групи "за" и "против", а до нещо по-ефективно и по-директно свързано със самия проблем, а не толкова с човека, който нещо е сгрешил, дори да има такъв.

Има ли въобще някакво трайно решение горния модел да бъде прекъснат или наистина само времето може да заличи следите или дори и времето не може да излекува това "автоимунно" социално заболяване?