От друга страна казват, че за да се оправи нещо като хората, първо трябва да се скапе изцяло. Тотално и генерално. Иначе винаги се подлепва, подпира - колкото да изкара там още малко. Поне в това отношение ролята на Виктор е фундаментална. Той просто унищожи лицемерието - преди него се разиграваха мили демократични сцени, докато той ги прекрати. Сега той коли и той беси, той делегира кой ще коли и беси - никакви заигравки с демокрацията и либерализма. И след него никога повече няма да е така. А това "след него" ще е много скоро. Защото не само федерацията е затънала - заразата пълзи и към клубовете, които допреди туй са били за пример. Но в клубовете, надявам се, има "ествествен имунитет", има все още останало приятелство. На Виктор, като предстедател, дните са преброени, а след него "спортист" няма да застане начело на БФРЛ в следващите поне 20-30 години, което ще е достатъчно спортната демократизация да остане само смрадлив спомен за времената на жалката импотентна алчност.

Но другата тема, която засегна, е нещото, което ще тежи дълго време. Не само, че децата ги няма, децата почти вече не отразяват това нашето като хоби. А това май значи, че ти, NinoS, Виктор, Каскета, Чучура, ВОР1, аз, приятелите ни, всички други знайни и незнайни войни на правдата можем да се окажем от последните радиолюбители, в добрия стар смисъл на думата - последните, които са търсили идеята за взаимното зачитане и приятелството някъде между шумовете в ефира Ще има радиолюбителство, това е сигурно, но все по-малко вероятно е то да носи онзи дух на джентълменство и достойнство, както е било навремето. Ще е жалко, по-добре да не става така.

П.П. Що се отнася до писмото - аз мисля, че то постигна не малко. Екземплярите сигурно са в кочето, аз съм сигурен, че има и много неизпратени, но страхът вече го няма. Видяха се простите схеми - двама-трима пуяка седят и пишат едно и също навсякъде. Толкова са атрофирали, че вече само по словореда и препинателните знаци е ясно на кой се мазнят с поредното излияние. Отдавна никой не им и обръща внимание. Но по-важното - никой вече не го е стах от тях. С всяко писмо в кошчето, било то в кошчето на БФРЛ или домашното, се изхвърли и част от страха. Сега хората не се срамуват да са горди и не ги е страх чак толкоз вече от омаскаряване, защото се видя, че там има нула фантазия и целия скучен репертоар се повтаря с омръзнали на всички подробности. Да не говорим, че вече и самите актьори го играят някак твърде вяло, колкото проформа да засвидетелстват това, което мислят, че трябва да засвидетелстват пред някого от господарите си.