Не знам дали са еврокинти или просто интелектуален дефицит, но аз все повече се убеждавам, че организираното радиолюбителство в България е загубено поне и за моето поколение. Аз май не съм бил свидетел на такава всеобхватна и сляпа злоба, определено не и в някакъв хоби-контекст - може би преди десетилетия в прохождащата ни тогава политика, страдаща от първичен инфантилизъм. Усещането ми е за една шумна вулгарност и тотален отказ дори да се припознаят проблемите, нежели да се решат. Истерично търсене на врагове, които да бъдат максимално омаскарени с което всячески да бъде избегната каквато и да е дискусия по каквито и да е теми, някак "заплашващи" статуквото. И всичко това за да се ползва "гратис" куп желязо, за няколкодневни разходки в чужбина, за малко игра на спортно величие или просто за титуловане с нищо незначещи длъжности и дерибейски авторитет сред считаните за по-слаби.

Напоследък си мисля, че всъщност в едно тези хора са прави. Просто избори може и да не решат нищо. Заразата на омразата и войнстващата простащина е нанесла такива поражания, каквито само времето май може да излекува, при това бавно. Сега като се сещам с каква наивност вярвах, че това, което се вижда на повърхността е просто сянка на натрупани в годините противоречия и междуличностни проблеми. Как се самозалъгвах, че само малко добронамереност е нужна да се изринат тези наслагвания и да се продължи начисто в една търпима среда. За съжаление все повече се убеждавам, че съм грешал. Всъщност това, което се вижда на повърхността е само бледо отражение на един конвулсивен и истеричен манталитет, в който човек за човека е враг и борбата за собствения интерес и задоволяването на личното его е свещен закон, оправдаващ всяка въобразима простотия.

Единственото положително от цялата история е, че това, което видях, ми разкри защо много свестни колеги, с които имах честта да се запозная напоследък, предпочитат мълчанието. Макар привидно да ги разбирах, вътрешно сякаш сам себе си подлъгвах да ги укоря в известна незаинтересованост и прекомерен непукизъм. Но разбрах, че тази привидно пасивна позиция е може би единствения разумен начин човек да се предпази от заразата на първичната злоба и обсебващия егоизъм. "Придобивките" от едно нормално хоби са далеч по-маловажни от усещането за нормалност у повечето хора и те, мълчайки, всъщност защитават своята адекватност, натресени в една абсурдно враждебна среда.

Някак от първо лице започнах да асимилирам и теорията, че когато има тотална несъвместимост между ценностната система на различни хора, то вероятно е по-добре да продължат пътя си разделени без опити за налагане на някаква джентълментска търпимост поне, ако не уважение. Въобще се замислих за много неща, но главно за наивитета да считам, че все пак би трябвало да има една минимална група от ценности, около които една група от сравнително грамотни хора да могат да се обединят. С изумление започвам да разбирам, че има хора за които някакви естествени за мен неща, като равнопоставеност и търпимост, са само празни приказки за наивници, а в циничната реалност успял човек може да е само този, който със зъби, нокти и лакти мачка наред колкото се може повече, за да запази територията, в която се е самоопределил за незаменим и където се надява да се "уреди" с поредната си метално-ментална придобивка. Хич не съм убеден, че някога ще мога истински да схвана причината за наличието на подобна концепция у хора, с които формално би трябвало да сме "колеги" по хоби.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите