Колега, ще се опитам да обясня какво "не ми дават" Виктор, Милчо или Панайот с един супер прагматичен пример. Ето го . Къде сме ние? Ми на последно място, разбира се - малко след Турция и Беларус, където на тези честоти просто е забранено да се работи. Къде са нашите съюзници от НАТО и нашите приятели от ЕС? Ами повечето са се преборили за 50-52 мегахерца. Значи, като общество, сме направили своя цивилизационен избор, всички плащаме цената за него, но като радиолюбители не можем да се ползваме със същите възможности, като колегите ни в нашите приятелски страни?!
Давам този пример за да се види, че една представителна радиолюбителска организация има какво да направи. Истината е, че и аз като радиолюбител мога да се опитам да "лобирам" самостоятелно, но нали никой не мисли сериозно, че чиновниците в КРС ще се трогнат от моите "индивидуални искания"? По-лошото е, че те няма да се трогнат и от по-координирано лобиране от страна на БФРЛ, защото им е пределно ясно, че и те представляват горе-долу същия порядък радиолюбители, колкото представлявам и аз самостоятелно. Не така щяха да стоят нещата, ако радиолюбителиТЕ бяха излъчили чрез директен и свободен избор един представител, който да е упълномощен да лобира и да ги представлява пред КРС от името на всички тях. Ние не сме малко хора всъщност, не сме и безгласни букви - ако имаме такъв избран представител вече в КРС ще се гледа по-друг начин на неговите искания, особено ако е способен и диалогичен човек с авторитет.
Но да оставим настрана и тази "дреболия" - да речем, че в КРС са някакви твърдоглави закостенели бюрократи и ще си правят каквото те си решат, въпреки че аз знам, че това не е така. Нека вземем по-прости неща. Виктор страшно много държеше БФРЛ да има офис, щяха да купуват, ремонтираха. ОК - супер. За какво се ползва този офис? ОК - има някакви курсове там, да речем, че са полезни някому, въпреки вътрешната ми убеденост в противното. Известно е на всички, че ние в България имаме наистина добри колеги в почти всяка област - от конструктори до КВ контестмени, международно признати в цял свят. Колко костваше четири-пет пъти годишно някои от тези хора, според графика, заетоста и желанието си, да бъдат канени на срещи, на които такива като мен, с далеч по-посредствени възможности, да можем поне да се запознаем с тях, да ни разкажат "как се прави", да усетим какво е нужно да си сред най-добрите? Сигурен съм, че огромното мнозинство от тези хора биха приели такива срещи без да искат нищо в замяна, освен една минерална вода да не им пресъхва устата докато говорят с колегите си. Какво костваше пък това да се организира?
Пречат ми също когато членове на управителния съвет се уговарят да играят с по 2KW на IARU контеста, например. Не защото ще знае кой-знае какво, а защото това унищожава и последните остатъци от някакъв авторитет. Да, много е кофти да се оригва човек по репитрите, много е кофти някой да не си казва правилно инициала, но е още по-кофти хората с най-големи претенции да нарушават закона умишлено, организирано и преднамерено. И ако искат да играят с по 2KW, да бъдат така добри да създадат достатъчно предпоставки този въпрос да бъде решен чрез лобиране. Но не може хем да искаш "младите" да са "пружинки", хем ти да нарушаваш правилата. И то далеч не само на контеста - ватенките на седянката на долните бандове сами се хвалят почти всяка вечер кой с колко точно е превишил разрешената мощност - без смисъл, без полза, без свян - нарушават просто, защото могат и се гордеят с това.
Ей тия неща не ми дават ВОР-овете - и не само на мен не ги дават - те лишават всички нас от тази нормалност, за да били имали те пари?! Че ти сам каза - това е малко или много индивидуално хоби - откъде накъде ще настояват да изкарват те пари на гърба на колегите си, пък било то и под някакви измислени благовидни предлози?! По каква е логика е това - аз просто не мога да схвана.
За ARRL не те разбрах много - там има много форми на членство, като най-простата и масова е повече от достъпна. За техните хора в Северна Америка е петдесетина долара годишно с все списанието. За останалия свят, включително България, е около 70 долара годишно с книжния вариант на QST доставен по пощата. Аз лично се кефя да имам книжни списания и да си преглеждам на хартия какво става по света - около десет кинта месечно, или на брой, за мен е поносима цена. Разбира се на наша българска организация бих давал повече, просто защото мога да си го позволя, а и други колеги могат. Не казвам, че всеки трябва да дава толкова - всъщност мисля, че за нашите условия "кой колкото може", с някаква символична годишна такса за правото на глас, е най-добрия вариант, тъй като имаме колеги, които едвам свързват двата края, а имаме и такива с TS990. И едните и другите, сигурен съм, има какво да помогнат, стига да се подходи към тях с уважение и със зачитане на мнението и гласът им.
Така че аз не виждам с теб да имаме някакви сериозни разногласия колега. Аз просто категорично не желая една много малка група от хора да говори от мое име в качеството ми на радиолюбител, за да ми харчи парите, в качеството ми на данъкоплатец. Въпросът е важен за мен и въобще не е в това, че Виктор, Милчо или Панайот пречат на мен - те пречат на принципите ми и разбиранията ми за почтеност. И не само на моите - мнозина колеги не желаят да бъдат въвличани по какъвто и да е начин в подобни схеми на "усвояване". Просто повечето нямат време или желание (вече) да пишат - аз имам и едното и другото.
|