Няма как цял живот да са те мачкали и накрая на старини изведнъж да станеш нормален човек. От дистанцията на времето "социализмът" не изглежда чак толкова лош, но всъщност, поне в българския си вариант, направо смачкваше хората до неузнаваемост. Малцина успяваха да устоят на това и да запазят нормалното в себе си.
Само един пример се сещам - там като плюеха по момчето защо питало какво е "Щерю" и единия шаяк започна да се обяснява, как "като се разпадаше клуба аз исках да взема някои неща, но те ги откраднаха". Ей това изречение обяснява всичко - когато трябва да някой да се сдобие с нещо, то това е "взимам", "усвоявам", "печеля", но ако друг го предвари, то това вече е "откраднаха", "заграбиха", "разграбиха". Цялата им "идеология" се гради на една сбъркана ценностна система, в която е важно те да взимат повече от другите. Но това трудно им се обяснява на шаяците - те например си мислят, че някаква "демокрация" дошла от някъде и им окрала пенсиите, въобще не им хрумва, че са докарали нещата до пълен разпад и младите сега са принудени да им плащат макар и мизерните пенсии, защото те самите са изплюскали и опоскали всичко навремето.
В БФРЛ, за съжаление, нещата не са по-различни. Уж радиолюбителите са били авангарда навремето, но в нашето радиолюбителско движение си е било "радиолюбител, старшина, милиционер" - един нормален на две комунистически фуражки. И то си им личи "школовката" - аз продължавам да не разбирам що за урод трябва да си да се правиш на "председател" и "управителен съвет" на някакви хора, които никога не са те избирали?! Това е маниакално състояние, не е просто дреболия - ако утре дойде някой и каже, че е имераторът на всички българи? Ами същото е да си мисли някой, че е "председател" на радиолюбителите, "избран" с 9 (девет!) гласа. Няма никаква разлика в менталното отклонение, просто болестта и замъгленото им съзнание не могат да го асимилират това. И това не е станало просто така - двайсетина човека са се събрали и съзнателно и нарочно са отнели правото на глас на колегите си, после други са се присламчвали към тях и съзнателно са поддържали статуквото. Това си е чиста маниакална депресия в най-учебникарската и форма - да се мислиш за нещо, което не си, и настойчиво да отстояваш тази си ментална заблуда.
|