Иво каза: "никога не бих седнал да им обяснявам, вижте сега момчета (и момичета), вие сте по-ограничени и тъпи от мен, и затова толкова получавате"

Ето тук е ключът от палатката. Никога не съм казвал, че разделението бедни-богати е по оста тъпи-умни. Това са си две независими една от друга причини за противопоставяне. Обаче бедният, понеже няма самочувствие, си мисли, че го смятат за тъп и се старае да докаже, че не е. Което е особено комично, когато той наистина се окаже тъп.

В последните часове си разсъждавах над проблема бедни-богати, още повече че имаше "Сблъсък" на същата тема. Ако някой го мързи да чете разсъждения, нека click-не някъде сега.

Често чувам "стана богат и веднага си промени поведението". Но истината е, че при смяната на социалния му статус се променя първо поведението на околните спрямо него, а като реакция се променя и неговото към тях. Те започват да го мразят, а той им го връща, като вози хубаво гадже в хубавата си кола от хубавия ресторант към хубавата си къща и им се хили докато премръзнали чакат трамвая в дъжда. А ако съвсем му е писнало може и да ги плисне с помощта на някоя локва ей-така, за удоволствие и за да не го е яд, че го мразят без причина (дава им причина, демек). Ако усещаше уважение в техните погледи, щеше и той да ги уважава. Но те го ненавиждат, а чувствата са винаги взаимни. И не ми обяснявайте това отново с ченгетата и борците. Обяснението е в свободата, равенството и братството. Да ме извиняват французите, ама от цялата работа остана само едно объркване на ценностите. А както казва Дмитрий Иванов (ако не бъркам), стабилни са тези общества, които се основават на ценности, а не на интереси. Нашето в последните 58 години се крепи на интересите на бедните. Всеки политик от Георги Димитров до Симеон Сакскобургготски идва на власт с обещанието да подобри положението на бедните. И следващият ще дойде със същото обещание, вервайте ми. Да се сещате за някой, който да е казал "Ние ще направим така, че богатите да станат по-богати и повече на брой"? Не сте. А защо не сте? Защото не искате да го чуете, а политиците не са глупави и не казват неща, които народът не иска да чуе. Затова у нас е срамно да се помага на богатия да стане по-богат. Целта е бедния да стане по-малко беден. А това как се прави? Ами като се взима от богатите. Е добре, но как можеш да вземеш нещо, което го няма? Получава се противоречие - бедните искат да се вземе от богатите и да им се даде, но не искат да има богати, от които да може да се взима.

Мога да го кажа и с по-малко думи: за да са ви високи заплатите е необходимо (макар и да не е достатъчно) работодателят ви да е богат. Единственият начин бедните да са по-малко бедни е да помагат на някой богат да става по-богат, а той да им се отплаща за това. Обаче направете една анкета и ще видите, че 99.9% ще отговорят нещо в стил "Да, бе, да. Как ли пък няма да му помагам!".

И за да си спестя няколко постинга в стил "вие така се държите, те затова ви мразят" ще ви опиша няколко пресни случки на непровокирана проява на бедняшки комплекс:

- dir.bg ги изгониха от техническия им център
- СпектърНет ги изгониха от техническия им център, въпреки че дори си е техен собствен (купен)
- на нас ни изгониха Интернет клуба
- поискаха ни 250 лв месечен наем за хъб в телефонното табло (тока отделно)
- "Не може през задния двор да минават кабели". "Ама нали минават още петдесет?". "А, ние и тях ще срежем. Освен ако не ни пуснете безплатна телевизия". "Съжалявам, ние не сме от телевизията, ние сме от интернета". "Искате да кажете, че няма да ми пуснете телевизия?" "Съжалявам, не сме телевизия и нямаме нищо общо с тях" . След 5 минути, вероятно преминали в консултации с внуците, телефонът пак звъни: "А ще ни пуснете ли безплатен Интернет". "Не, ще си прекараме кабела от другаде. Идете изнудвайте някой друг". Това последното не го казах.

Анализ на тези и десетки други прояви на нетърпимост към активните от страна на пасивните показва, че проблемът е цивилизационен (ценностен), а не поведенчески. Има нетърпимост между едната социална група и другата и тя определено не се дължи на поведението на по-активната. Ако се опитаме да дефинираме понятията "беден" и "богат" някак по-обективно, а не просто в цифри, ще стигнем до извода, че основната разлика е в зависимостта - човек се самоопределя като богат, когато е станал в голяма степен независим и когато се е сдобил с възможността да оказва влияние, а като беден - когато е зависим от други хора, а той самият няма никакво или почти никакво влияние върху хода на събитията. И с това си обяснявам поведението на бедняка-съсед, който демонстрира предоставената му от Закона за етажната собственост възможност да оказва влияние ей-така, заради удоволствието да го направи поне един единствен път в живота си. С което, разбира се, си спечелва вечната омраза от страна на богатия. Защото той (богатия) все някак ще се оправи - ще се премести другаде или ще си организира по друг начин нещата, но ще си намери някакво решение. А бедният дори да изгони всички богати около себе си, ще си остане пак така беден, но ще е лишил богатите от всякакво желание да се занимават с него и в най-добрия случай ще бъде просто игнориран.

Същите взаимоотношения се наблюдават навсякъде, където бедни и богати се срещат, не само в етажната собственост. Например скоро един с жигула стреля по един с джип, а според стереотипа трябваше да се случи обратното.

Митко