Не си казвал, че Ганчев е Сталин или Хитлер, но натам буташ хората, които мислят по-малко. Това е малко странно, защото изглеждаш като учен човек, който обаче злоупотребява със знанията си, за да насочваш хората в една или друга посока.

Четейки казаното от "наш" Ганчев (правилно ли усещам иронията в твоя тон с добавката на "наш"? Не го ли правиш, за да демонстрираш на читателите нещо в стил: "Кой, бе? Димитър ли? Аз на него сестра му съм я е.ал.") не видях някъде прокарва идеята за неравноценността на индивидите, принадлежащи към различните социални класи.

Освен това в българското общество самата идея, че вече има класи е потрисаща и ражда недоволство сред онези, които се чустват минати. Това са именно лекарите или учителите, или койото и да е с 200 лв. заплата. Макар че не съм видял досега някое GP с 200 лв, напротив - има такива с 1200 лв., но това е друга тема. Както е и друга тема какво получаваш срещу тази висока за нашите стандарти заплата.

И нашите родители се чустват "минати". Работили са по 40 години, а пенсията им - 80 лв. Твоите как оцеляват, защото с толкова не може да се плати тока, парното, водата и консумативите на блока? Умират от глад или синът им помага? Или отиват обратно на село, където разходите са по-ниски и приходите - достатъчни?

В цял свят класата на богатите е онази, която се е създавала от столетия и към която се е появила (неслучайно) и т.нар. "средна класа". Империалистите не са били тъпаци, 2 световни войни са им достатъчни, именно затова позволиха - не, а създадоха средната класа. Тя не е превъзхождаща, но дава възможност на всеки, който има потенциал да направи пари и да стане част от богатата класа. Затова един отличен студент, завършил "Харвард" има същия, ако не и по-добър шанс, от синът на Бил Гейтс. Защото там хората знаят от опита си, че богатството разваля хората и затова, колкото и странно и смешно да ни звучи това, карат децата си на 16 години да отидат на другия край на страната, за да се учат на самотек. Ако детето е човек, ще стане такъв и без парите на баща си/майка си.

У нас е обратното - преди беше "учи, мама, за да не работиш", а сега е "не се учи, мама, за да не работиш". Това е сбърканата ценностна система. И затова твоите думи са значително по-опасни от тези на Ганчев. Още повече, че ти имаш тайнствено "определен фамилен бизнес", който ти дава възможност да стоиш без работа, но ти работиш, защото "не си свикнал да стоиш така, без работа".

Но, въпреки "определения фамилен бизнес" (впрочем, ти имаш ли заслуга за него или той е дело на родителите ти, наследството, реституцията), ти пак си жертва на типичния български манталитет, защото казваш, че служебния автомобил е за предпочитане пред личния. Така е, но само ако службата е твоя, сиреч ти си й собственикът. Странно е защо ли на запад мислят обратното. Сигурно са нещо сбъркани хората, за да не се сетят, че служебния автомобил е за предпочитане пред личния.

Фактът, че не си разбрал защо ми е всичко това, означава, че не си наясно с мотивите на пишещите в този клуб, вкл. и с моите. И понеже не си наясно с мотивите на околните, ти пишеш така, че да ги налучкаш, за да убедиш поне един човек в правотата си. Но забравяш, че говорим за теб и Ганчев, пък ти се опитваш да мислиш със собствените си категории. Редно е, когато не си наясно с мотивите на хората, не да налучкваш ("За какъв дявол ти е това? За да ми кажеш примерно..."), а да попиташ. Ако го беше направил, щеше да си спестиш поредицата писания, в които разкриваш не само собствената си персона, но и субективното ти отношение към Ганчев.

Ние не знаем какви са отношенията ви, но като видим, че някой плюе по някого можем да се сетим, че е имало такива. В България няма начин да не бъде оплют частника, собственика на мерцедес (е, ако не е борец. Ако е борец, хората псуват само наум, за да не слезе и да не ги напердаши.), публичната личност, онзи, който стои над средното ниво. ТИ може и да имаш "определен фамилен бизнес", но това не е променило манталитета ти на човека, който 50 години е възпитаван в социализъм, а последните 10 не е възпитаван изобщо.

Културата се създава с десетилетия, да не кажем столетия. В този ред на мисли, слушаш ли класическа музика? Колко често? Ходиш ли на концерти? Кой оркестър слуша? Кой композитор? А диригент?