Свекърва ми е учителка, тя също припява в хора "по соца колко много ходехме на почивки". Синовете и я затапват: "ама на палатка", обаче и тя не се дава. Ходили са тяхното семейство. Да, на палатка, на бунгала и на квартира. До мерак и до хора е. Ходили са отделно и с ученици по екскурзии, някои учители мразят, тя не е от тях. Свекърът ми беше художник от тези, които правят разни пана, релефи, такива неща, по соца той е бил с по-висок доход от нея (държавата тогава се грижеше за културата, нали - впрочем сега ако я питаш, сериозно ще ти каже, че е точно така), но никое от семействата на учители, които познавам, по онова време не е тънало в бедност. Вярно, не се сещам за нито едно на двама учители, във всичките мъжът е работел нещо друго, но останалите професии също не бяха масово толкова високоплатени, че сам човек да издържа семейство.

Майка ми примерно мразеше да ходи на море, още тогава си казваше пред нас, че ходи заради нас. С кокошки и градина също трудна работа да мръднеш настрани за две седмици, ама както ти каза Гогата, кокошките и градината не са непременно заради бедност.

„...дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!“