Сърбите имат право да си кръщават и съчиняват каквото и колкото си искат. Да си наричат нещата както си искат. Това нас - ти и аз, заедно с останалите православни на балканите никак не ни променя.
Не случайно го свързват с "покръстването" си. Един вид - покръстени, ама не съвсем.
Църковните традиции в България, Гърция, Южна и Източна Румъния, Крим, Кавказ, са далеч по-ранни и устойчиви от Рашка или каквото го имат там за свое начало.
Християнски празник е задължително хляба да е "осветен". Което не означава бабата да омеси хляба и му пални свещичка. Всички сме ходили в църква, знаем какво е нафора, как и откъде християните взимат огъня за свещите си и т.н.
В същинското, развито християнство се строи храм - църква или параклис. Там задължително пее поп и има икони и въобще църковна утвар. Посредством тях става това християнско освещаване. На икона с кандило можеш да си палиш и това е нашата, истинска, християнска традиция родова и всякаква от поколения си ги пазим.
Да - има и може род да си "заплюе" светец за покровител. Без икона, хоругва, кръст, нужните кърпи и Миро (не ми се изброява всичко), храм (църква или параклис), да ги освети поп в църква, могат да си маат лЕб и си светят дома с каквото си искат.
Някога, много отдавна, преди 8-9 век е можело и миряни да проповядват, някои други от свещенодействията да изпълняват, но от Никейския събор насам (ако не греша), хляб и свещ - Тялото Божие и Духът Божи не се размятат по колибите.
Курбана е нещо различно. Там (ние, християните) правим също ясно разграничение - курбан без свещеник - дето ги плющим по кърове и седенки е едно; а християнски курбан с поп само за Гергьовден агне, плюс пилета (птици само) за Петровден, Петковден и Голяма Богородица. Никога коза - тя е дявола.
Кръвни жертви ние не правим в християнски смисъл. Исус Христос се е жертвал за всички нас и жив е разпнат. Само горните изключения.
Обясни го ако можеш на "славещите" северни съседи. Не с лошото, защото наистина с хляб се слави Бог, а свещта е единствената ни разрешена "жертва". Но не за родове, къщи, светци и ала-бала. Онова, другото да не се бърка с християнството. То си е паганско.
Ние, нормалните също славим род, село, място, човек, събитие, но с храм и поп.
Това точно, в Македония го знаете прекрасно. Поне македонците, които познавам го знаят.
|