Пак Селишчев:

„Въ 1880 г. въ такъвъ праздникъ на Духовдень ний съ тогавашния общински писарь г. К. Небреклиевъ се
отправихме въ село Кокре (Мориовско) съ цель да отклонимъ селяните отъ този противохристиянски
обичай. Колкото и да приказвахме и убеждавахме, ние не можахме да постигнемъ успехъ. Следъ обедъ ние се
върнахме въ дома на Димитъръ Пейковъ, гдето се събраха и другите старци и ние пакъ започнахме своите
доказателства противъ курбана. Старците Димитъръ Пейковъ, Димитъръ Тръпковъ, Иове Найдовъ си
пошепнаха помежду си и изпяха следната песень:

Бога моли Аврамъ гостолюбецъ
Да му дай Господъ мажко чедо,
Защо Аврамъ чедо немаше
И съ чедо Аврамъ да се порадува.
Една вечерь край дабъ си седеше
И си Аврамъ Бога молеше
Тройца гости у него идеа.
Туку й виде Аврамъ гостолюбецъ
----
Това беше най-добриятъ отговоръ и те вече не искаха дори да слушатъ, когато имъ казвахме, че това е било
древенъ обичай, че Христосъ принесе себе си въ жертва и прекрати по-раншните жертвоприношения".
Духовниятъ стихъ за жертвата на Аврама се пее и въ други места въ Македония и България, — пее се въ време на
праздненството „служба", a също така на Гергьовдень или на Илиндень.
---
Та толкоз за славенето на "Славата" в Макединия.