... да цитирам нещо ото един разказ на г-н Св. Скромни.
"Емиграцията не прощава". Малко се отклони темата, но е пък е добра.

Има един такъв момент - излезеш ли в чужбина, СЛЕД като си поживял по български в България, ставаш "дърво без корен". Съвсем буквално. Нито си приеман от чуждите, нито някога ще бъдеш приет обратно то своите. Едните ВИНАГИ ще те гледат като натрапник, другите - с неразбиране. Поне в Европата е така.

Това от външаната страна. От вътре всеки си знае сам. На мен лично на 3-тата седмица ми писва от отчаянието и дреболиите в ума на българите. Но след като си тръгна от БГ поне месец, че и два ми е чоглаво и ме дразни бездуховното вегетиране на западняците.

Това е общия случай. Изключения има, но са малко като че ли...


А за заплатата - ми никога няма да е задоволителна. Иначе няма да е нормално.

Това което предлага запада е наистина избор. И доста по-високи минимални ставки на стандарта на живот. А ако човек е малко по-невзискателен ще търси нещо в Европата. Ами, знаете ли че отпуската примерно в Холандия е 38 работни дена?! А? Верно че заплатата е сигурно е 1/3 до 1/2 от американската, но пък задължително им дават 13-та за лятото. С която холандецът си изкарва като нищо един месец в Испания. Че му остава и време с коледния бонус да иде някъде на ски.
Но иначе живее доста по-скромно от българина - услугите са толкова скъпи, че е просто немислимо да профука седмичният си бюджет за храна за да отиде на етина кръчма. Или пък да не си направи сандвичи и да си купи топла храна на обед. Абсурд!
Ми то едно кино на двама души с пуканките е колкото вда пуловера на разпродажба! Какво остава за театър, книги...

Аз от БГ си тръгнах с брутна заплата 1200 лева преди 2,5 години. Верно издържах една къща и 4-5 човека, но никога не съм оставал без пари. Ходенето по ресторанти и прочее. Имаше толкова приятни моменти, въпреки сериозното бачкане. Колегите ми бяха ХОРА, бре! Приятелите - също.

Но не съжалявам! Видях толкова много! Разкърших криле професионално и свят видях... Най-вече се радвам на това, че видях нови неща в себе си. Неща, които сигурно НИКОГА нямаше да изплуват в БГ-то...

Та мисълта ми - животът където и да е най-вече зависи от нагласата! Но и най-перфектната емоционална подготовка няма как да се пребори с факта, че все пак нищо не е даром и всяко положително нещо носи своите отрицателни последствия...