Ами много ми става хем тъжно, хем ясно, като прочетох какво сте написали.. не знам в каква възрастова група попадате, но предполагаме че всеки от вас живее прилично, но и скромно, че въобще не се занимавате с глупости като хубава кола и маркови дрехи. Примерите ми звучат вулгарно, предполагам, защото те са накрая..човек може да бъде по-щастлив и доволен само ако по-често излиза на кръчма с приятели, например.
И не че трябва да си казвам колко по-лоши случаи има.. аз все си мисля, че може да бъде и по-добре дори за мен, а всъщност май не би трябвало, след като прочетох. Не ми се ще да си помисля, че може да имарте и семейство, не ми се ще да си помисля за органиченията в личното пространство, просто защото работите във фирма на някой друг..не ми се ще да си мисля, че това са младите години, в които човек иска да види света, а няма как.
Може би ще бъде добре, ако кажа накрая, че живеем в България и това е цената, която си плащаме за това. Сигурно трябва да си помисля и за Бангладеш, където хората наистина мизерстват.. Не че това е успокоение, защото ние все пак не сме Бангладеш, мамка му, и сме хора с разбиране за света и с образование, което ни прави по-различна държава, но уви - без съответсващия за това стандарт.
Така че - радост от по-малките неща и запазете, ако все пак успеете, сили за семейството или за себе си вечер. Ако можете, значи сте прекрасни.
Ако трябва да съм по-буквална, младите хора в частни фирми с някакъв късмет и стандартно работно време получават чисто между 350 и 500 лв. ?!...