Уреденото общество е самотно. Защото самото определение на "уредено общество" премахва прищявките и непостоянностите на човешкия елемент. Всичко върви по установен ред, без значение личностите на хората, участващи в придържането към и поддръжката на този ред.

Примерно, аз тъкмо монтирах нова врата между гаража и столовата. Това включи поправка на разбитата бетонна основа под една от колоните, поддържащи касата, и поправка на стената. Хабер си нямах от такива неща. И? Купих си 2 книги по въпроса: една за бетонни отливки и поправки, и една за строеж / поправки на къщна структура. Така образован, купих всичките инструменти и материали, някои от тях доста специфични, за случая с моята поправка. Купих и нова врата и я монтирах. И всичко е почти готово. И цялото това усилие премина абсолютно БЕЗ да обеля и ЕДНА дума на някой! Нямам нужда да познавам този или онзи или да дърпам връзки за това или онова! Набавянето на всичко е уредено и НЕзависимо от човешки фактор. Сега, къде в България можеш да извършиш същата работа без личен допир с човек? Или поне без нужда от някаква помощ, та даже в превоза на материалите? Ето ти две седмици от моя домашен живот, в които на мен НЕ ми се наложи да говоря с някого извън моя дом и моята работа. Тук две седмици, там още две - ето ти група хора, моите съседи и аз, които НАвикват сами да си решават проблемите, по уредения начин, без човешки фактор, и в процеса ОТвикват от човешко общуване с някого извън тясния кръг на семейството и лични приятели. Примерно, покрай поправката на разкъртената бетонна основа, аз махнах подовата постилка в столовата, и пред нашата къща в деня на събиране на сметта имаше купища мокет, подстелка, балатумни плочки, и разни отломки. И нито един, ама нито един съсед не рачи да подвикне: "Сменяш пода?" или нещо. Няма навик, няма и спомен, няма и мисъл за подобно общуване!

От 1987 (когато "мой човек" ми помогна да бъда назначен на работа) не си спомням някога да съм имал проблем, който да НЕ съм разрешил сам, БЕЗ опиране до човешки елемент. (Сигнално изключение беше моето задомяване, защото там без хора не може. Което обяснява американските семейни каши; набавяне на съпруг/а не е прочитане на книга и купуване на инструменти и материали. Това е успоредна тема за западната самотия, но няма да нагазвам в нея, сега.) А ако махнеш между-човешките общувания по принуда - че какво остава? Остава общуването по избор. Да, но щом имаш избор, имаш изисквания, стандарти... Имаш ги ти, имат ги и другите, и на края общуването става в специфични обществени кръгове, по специфични теми, за специфично време. Става общуване по разписание. Което значи, че ако утре разписанието бъде изменено - или общественият кръг или специфичната тема не прилягат към изискванията и стандартите - точка на общуването. В крайна сметка, и тук няма човешки елемент. Няма нужда от компромиси или отстъпки или нагаждания или взаимопомощ, или от другите основни предпоставки в между-човешките отношения. Имаш изискване за дадено общуване? Прилагаш стандартите, и по уредения ред задоволяваш изискването. Всичко работи като часовник - стига да не говорим за задомяване! Дали това часовникарско общуване става чрез допир с този човек или онзи - няма значение щом изискването е покрито. Уредено общество. В крайна сметка, самотно.

Алексис де Токвил още през 1830-и-нещо е писал за самотията в американското общество. Все едно го е писал за Америка днес! Да, има промяни в САЩ, една от най-видимите в покачване на средната възраст на задомяване - която още през 1830 в Западна Европа е била доста висока, заради високите икономически изисквания (говорим за класите, определящи обществения облик), и сам де Токвил я сочи като източник на обществени проблеми, като започнем с морала на тези, чието поведение трябва да балансира полови нужди с икономически реалности. Но самотията в крайна сметка си е същата както от началото на 1800-те... Защото още тогава животът в САЩ е бил доста уреден! (На пук на холивудските разработки по тематиката за Дивия Запад! Един поглед на градоустройствените планове за ново-основаваните градчета по Дивия Запад, от началото на 1800-те, с парцели за училище, съд, кметство, полиция, и затвор, и улично разпределение, с провизий за извозване на конски изпражнения и смет, би ударил в земята някои архитекти от 21 век, примерно в някои столици, където контейнерите за смет естетично стоят изложени за гледане и мирисане по улиците, между тротоар и платно...)

Та моето мнение е, че колкото по-уредена държавата (а уредеността типично е свързана с висок материален жизнен стандарт), значи колкото по-материално задоволени хората в нея - толкова по-самотно е обществото, в човешки смисъл. Ей на стотина километра от тукашната богата самотия са мексиканските роднински връзки и бедняшки комшилуци, с глъчка и веселба (и трепаница и беззаконие и изобщо неуреденост)... То няма нужда чак да минаваме границата! Я ето ги гетата на Юго-Източен Лос Анжелес и Холивуд - не знам някой от там да се оплаква от самотия!