Доколкото схаващам от написаното, ти защитаваш "официално приетите" догми днес... напръв поглед нищо лошо, такива са стотици хиляди -- да не кажа милиони -- и на тях се крепи системата. Същевременно обаче, всяка система, вкл. авторитарните и тоталитарните, се крепят на безкритичната подкрепа на значителни маси от хора, които не подлагат на съмнение ценностите или функционирането на системата (обстойно е документирано, Адолф Айхман например, просто е изпълнявал "дълга" си, и такива като него са били хиляди...). Така е било в миналото, така е и днес.

На теб изглежда ти харесват генералните благозвучни пропагандни клишета като "...едно либерално и плуралистично общество (каквито са повечето демократични западни общества)..." или как "Няма как едно плуралистично общество да бъде фашистко. Двете понятия са взаимно изключващи се.", и от сорта. Ами просто въпрос, как човек разбира плурализма... На практика, аз твърдя че съвременните Западни общества (с изключение на Швейцария) са плутокрации само с елемент на генерални избори, който елемент служи единствено да придаде формална легитимност на управляващите. Веднъж избрали управляващите избирателите нямат никакъв ефективен контрол върху тях или върху тяхната политика.

Нещо повече. Самата "многопартийна" система е на практика сведена до еднопартийна, доколкото властовите елити са обвързани в сложна система на финансови взаимотношения с финансовия капитал. Който и да бъде избран на генералните избори следва една и съща политическа линия просто защото тя се определя от корпоративните елити. В този аспект съвременните Западни общества са прото-фашистки плутокрации -- всички фашистки държави, в миналото и днес, са корпоратистки. Има ли нужда от примери? Днес всичко се дирижира от "пазарите", но това не е "невидимата ръка" на Адам Смит, а съвсем конкретни лица -- големите банкови акционери. Всички сме свидетели, как уж "либералните демокрации с дерегулирани пазарни икономики" наляха огромни средства от обществения джоб в частния, при това при масирани протести на избирателите и в контраст с уж "философията" на съвременния капитализъм за ненамеса на държавата в бизнеса. Фашизмът, дали от 1920те или днешния на Западните буржоазни демокрации е еклектична идеологическа система, в която се съвместяват протеворечиви тези. Според мен, ние живеем в ера на нов авторитаритаризъм, който съвместява изборния елемент с всички есенциални характеристики на фашизма. Естествено, няма как фашизма да се възкреси точно в същата форма от първата половина на 20ти век.

Струва си да се спомене и другата "свещена крава" на съвременния капитализъм, "Свободата на словото". В Запада днес словото е свободно просто защото то ефективно е лишено, от каквато и да е тежест. Каквато и информация да бъде изнесена/изразена това няма никакъв ефект върху властовите-корпоративни елити. Не само че "свободната" преса се контролира и служи на корпоративни интереси ами дори, когато инакомислие бъде изразено достатъчно силно то бива, или игнорирано (пример, масови мирни протести или престъпления на официални лица), или преследвано, в стил СССР, с цялата мощ на авторитарната държава (съвсем пресен и ярък пример, Уикилийкс).

Всичко казано по-горе се отнася в пълна сила и за Израел. "Плурализмът" му ми напомня на "демократичния централизъм"... и двете имат за резултат една неизменна политическа линия. Израел е милитаристичен (като всяка фашистка държава); икономиката му се опира в значителна степен на военния и паравоенния сектор (подобно на нацистка Германия); неизменно е експанзионистичен (подобно на много фашистки държави); и като всяка фашистка държава Израел има неизменна нужда от външен враг/-ове. Това подхранва във фашистките общества една перманентна фаза на мобилизация и епична борба, корените и вдъхновение за която се търсят в митичното минало (религията за Франкистка Испания и Израел), Арийската/ Латинската/ Еврейската "раса" респ. за нацистка Германия/ фашистка Италия/ Израел.

Съвременното израелско плуралистично общество, в което....,

- няма светски брак, а само религиозен; и брак между различни религии е невъзможен?
- където личната идентификация е единствено религиозна? Това е връщане в Средновековието в буквалния смисъл на думата!
- където цензурата е официална институция?
- чиято държава е основана на расова основа; еврейството се третира преференциално; и официално се практикува апартейд спрямо не-евреите?
- чиято държава е основана на основата на Ционизма, светска квази-религия сходна с Нацизма?

Мерси, но това не е моята идея за съвременно плуралистично общество. Би било добре ако останалите бъдат провокирани от моето мнение, потърсят повече (обективна) информация и решат сами за себе си.


"... и както ти отбелязваш Израел все още е една нация дълбоко основана на "расата". Но коя етническа/историческа (каквито са повечето в Европа) нация не е?"
Не е така! Има разлика между "етнос" и "раса". Съвременните национални държави са основани на етно-национален признак, а етническата принадлежност се базира на общи исторически и културни характеристики. За разлика от етническата, расовата принадлежност, (1) не е културна или исторически обусловена; и (2) е, генетично унаследима.
Оттук следва и дискриминационния характер на всички аспирации за изключителността и унаследимостта на еническите характеристики и реакционния характер на мерки за тяхното запазване "чисти". И двете -- аспирации за изключителност на етноса и целенасочени мерки за опазване на чистотата му -- за запазена марка на фашизма.

В тази линия, споменаването от теб на България е съвсем на място. Българското общество и държава просто са прото-фашистки. Доказателства? Безбройните материали в пресата занимаващи се до степен на мания с древността и изключителността на българското племе (което издава и болезнен комплекс за малоценност), както например и официално организираните водосвети на армейски части, оръжие и пр. Фашизмът винаги издига традицията в култ.


П.П. Мнението ми излезе депресиращо дълго, но не виждам, как бих могъл да коментирам подобни явления като съвременния капитализъм и фашизъм с една-две линии.