И аз не го помнех, та го намерих:
"Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна —
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди."
Ма това не е за звездите, а звездите са за тъжен контраст, другото си е в стила на Смирненски. То и това с контраста май е в стила му, де. Ама не знам, щото по литература навремето ако вържех 4, се радвах. На Валери Петров имах 4+ даже.
Има някои такива откъсчета - вземат, че ни харесат, отделно взети. И не можеш да обясниш убедително защо точно то, дори и да имаш някаква слаба представа. Аз на Валери Петров почти всичко му харесвам, де, ама това за Варната, чудесна и чиста, ми беше направило някакво по-силно впечатление в цялата поема още първия път, като я четох, та един ден нещо ми прищрака да го сложа за подпис. Като ми прищрака нещо друго, ще го сменя.
”...как сред южната местност хълмиста
Варна свети, чудесна и чиста
като сбъднал се утринен сън.”
|