Тука става въпрос за народопсихология.
Когато бях малко дете, примерно преди 35 г., баба ми на село изобщо не ме е възпитавала в дух на омраза, а на против - в дух на толерантност. И един ден се заиграх с циганчета, дори едното влезе в къщи и след това получих неприятна доза порицание защото съм вкарал цигани в къщи!!! Без омраза, но с едно на ум, явно...
По него време пак на село братовчед ме където видеше цигане го смилаше от бой, а аз го молих през сълзи да не ги бие, защото и те са хора - годините са били някъде 1970-1972! Не мога да понасям насилие над човек независими неговия произход и вяра, но да се махат там от където са дошли - просто не искам да ни се пречкат.
Един ден ми се заканиха някакви деца да ме пречакат някъде и да ме бият - бяхме се скарали, стана известно на нашите и баба ми се възмути - "Това да не е по ТУРСКО, да се завардват пътищата?"
А когато се прибирах в града големите употребяваха изрази като :
"И ТУРСКО да стане, еди си какво ще направя..."
"Неканен гост - от ТУРЧИН по-лош"
"Хубаво момче, ама ТУРЧЕ" и пр.
Без специална насоченост, само от народопсихологията се добива една неприязън към ТУРЦИТЕ и всичко ТУРСКО, включително и държавата Република Турция.
Във футбола това е най-гадната обида и е въпрос на чест да ги унижиш турските мекерета.
Това е положението, не мисля на никого лошо, но българите не обичат турците. Преди години един мой познат от СДС бе готов на всичко в името на съюз с ДПС /1991 г./, а в свободен разговор извън политиката наричаше турците - кучета. Това е положението, впрочем Доган им заби такъв шут на СДС, че още им държи влага.
Вие продължавайте да ги толерирате, в политиката, футбола, икономиката и т.н. Тези от вас, обаче които имат хемороиди да ги лекуват докато е време, че после мама им жална, и с възелин ще ги боли ама много. ДУПЕДАВЦИ!