Проблеми с компютъра :)))))))))))))) Та да продължа....................:)

Тръгваме да се прибираме. Главата ми е пълна с впечатления. Не съм в състояние да асимилирам още всичко видяно.С останалите трима отдавна се бяхме загубили и сега отивам към предварително уговорената среща. Събираме се само трима. Четвъртият тотално се е отплеснал на някъде. Следва и поредната мизетия. Обадиха ни се по GSM-а че автобуса няма да дойде да ни вземе. Спираме едно такси . Оня иска 50ДМ за 10 километра. Теглим му една маина и се запътваме към електричкатая,която уж била на два километра. След два километра питаме един полицай и той подробно ни обяснява пъдя. Накрая казва,че до спирката има може би два колометра. Пак два километра! Караме нататък. По наше изчисления трябва вече да сме там. Пак питаме. Пак два колометра???!!! Тия са луди!!!??? Хващаме такси и даваме 50марки. Теглим им по една майна на смотаните унгарци. Не обърнах голямо внимание но доста скоро минаваме покрай тъпата електричка. Това се вика власите да се давят накрая. Откъде да знам тогава какво ме чака още да видя?:) А оня четвъртият дето се загуби , направо му се плачеше като разправяше как сам е дал 50ДМ за такси.
Скапани от умора, от гадната жега , от изминалите километри пеша/като си помисля само как се впечатлих от онова нещастно баирче в началото ,чак ми стана смешно. Слизаме пред хотела и виждам най после една колоритна група финландци насядали по стъпалата на хотела. Пукат водка , махат знамена и пеят. Пуснали един касетофон . От него се носи песен за Мика Хакинен и ония пеят с касетофона. Красота! Залепвам при тях. Чудно нещо са тези финландци. Вечер в 12ч. ги оставям на стъпалата , сутрин в 08ч ги намирам там. Живеят си хората на стъпалата и си пеят. Симпатяги. А колегите дето ходиха в Будапеща казаха че видели Бърни Екълстоун да си кара някъква готина кола екскортиран от 4-5 мотора. Халал да им е тоя Бърни. Не горя от желание да го видя този интригант. След този пек на пистата ,бабята ми идва като благословия. След това намираме една унгарска кръчмичка и ракията им ми се струва много сладка след уморителният ден. И странна работа? Спя с двама фераристи и си се разбираме много добре. И ракията ни е сладка заедно. Чудно нещо? И сред тях имало разумни хора??? Когато се прибирам в хотела , заспивам още преди главата ми да докосне възглавницата. Миг преди да заспя чувам финландците : " Мииииикаааааа Хаааааакиииинеееееен , Мика Хакинен."


Следва продължение.......................