Re: ДИСКОТЕКАТАНТРА-ДАО-ЙОГА-БУДА-ОШО / Религия и мистика / Ошо

Що си толкоз лош кьм мен
добре - може би прекалявам, извинявам се!!!

Но не го правя от лошотия - просто ти избивам малко от едни други същества в съзнанието ти, това са едни немирни джинове, които са населявали и продължават да населяват съзнанието на хората от всички народи през цялата човешка история, просто тези джинове обичат да се маризят с нас хората, инак не са чак толкова лоши.

Но нека ти кажа две неща - когато европейците тръгнали да се интересуват от индийските вярвания се оказали в един хаос, който е абсолютно непонятен за европейския светоглед, та тогава тези първи европейци си рекли "ебаси мамата - тука е тъмна индия", та от тогава този всеизвестен израз и от недоумение са вкарали всичкия този хаос под един знаменател, който са го именували "индуизъм", надявайки се, че така ще стане по разбрано, но уви западния подход на категоризиране, дефиниране и класифициране е изиграл и продължава да играе лоша шега, на западняците, просто такива джинове им се паднали. Това е единия основен проблем, който ще стои пред теб, в разучаването ти на индуизма.

Другия проблем - чел ли си Алиса в страната на чудесата, в нея има следния диалог, м/у Алиса и една кралица, която още с влизането на Алиса я запитва:
- срещна ли по пътя пратеник, който да идва насам?
Алиса отвърнала:
- никой.
- но защо тогава Никой още не идва? - зачудила се кралицата.
А Алиса се опитала да я поправи:
- госпожо, никой е никой.
- не ставай глупава - троснала се кралицата - разбрах, че Никой е Никой, но той трябваше да е пристигнал тука преди теб, изглежда Никой върви по-бавно от теб.
- това въобще не е така - отвърнала Алиса - никой не върви по-бързо от мен.

И така продължава диалогът - по време на разговор никой става някой и за Алиса е невъзможно да убеди кралицата, че никой е никой. Джиновете, които се паднали на източните народи са също много лукави и за будхите е било наистина трудна задача, да ги накарат да млъкнат - тъй като джиновете се водят безсмъртни, няма как да ги елиминират, а и все пак всички будхи са проповедници на ненасилието, това е възможно най-крайната мярка, до която биха прибягнали. Но те са знаели една малка тайна за джиновете - те са като малки деца и много обичат приказките, като почнеш да им разказваш приказки и те млъкват, оставят хората на мира и често пъти се случва, джина да заспи, тъй като всяка една добра приказка е малко или много успиваща. Та така будхите разказвали приказки на хората, а някой сред тях - по паметливите ги записвали, за да ги предадът на поколенията, с помоща на тези приказки хората след тях, да залъгват джиновете.

Но уви джиновете са си джинове, калпазани, а и лакоми за бели и приказки, сътворили един номер - прошепнали на онези хора, които не били будхи, че приказките не само не трябва да се забравят и да се предават на поколенията, но и да обясняват на другите какви несметни съкровища има в тези приказки, като по този начин, предаващите приказките са съчинявали нови и нови приказки на база старите. И така се е получила една невероятно красива галимация от приказки, която е създала какви ли не главоболия на хората.
Примерно - Нанак, основателят на сикхизма, е казал, че моментът на самадхи, просветлението, е точно като двете стрелки на часовника, срещнали се на цифрата дванадесет, където те вече не са две. Той просто привеждал един пример - че в момента на самадхи дуалността на твоето същество изчезва и ти постигаш единство. Той по-късно е обяснил, че същото се случва и при смъртта: отново двете стрелки, които са се движели поотделно, идват заедно и спират, стават едно т.е. ти ставаш едно със съществуванието. Но какво се случило от тази прекрасна приказка на Нанак - дори към днешна дата, ако идеш в Пенджаб никога не питай хората колко е часът, защото ако се случи да е дванадесет, ще започнат да те бият и ще е цяло чудо, ако успееш да се измъкнеш жив. Това е просто поради една много философска причина - но където философията отиде в ръцете на джиновете, ето какво се случва. В Пенджаб дванадесет часа се е превърнало в символ на смъртта. Затова ако попиташ някой юначага колко е часът и ако се случи да е дванадесет, той просто ще започне да те бие, защото това означава, че го дразниш, че го проклинаш на смърт. За някой с издължено, нещастно, измъчено лице в Пенджаб казват: „На лицето му е изписано дванадесет часа", пенджабците бързо нагласят часовника си, когато наближи дванадесет, те бързо го превъртат с пет минути напред. Не го оставят на дванадесет; неприятно им е, че собственият им часовник им играе номера. Дванадесет им напомня само за нещастие, тъга, смърт; те напълно са забравили за самадхи, което всъщност Нанак се е опитвал да им обясни.

Та така - и ти имаш един джин, който се чуди как да се забавлява и те праща в разни приказки за богове същества, и за него наистина съм лош, тъй като му казвам да се спре, да те остави на спокойствие, казвам му "не няма такива същества - няма нито едно такова същество, всичко това са просто приказки, Бог е метод, противо-джинов метод, а не същество"

п.п. разбира се редно е да имаш в предвид, че всичко това, което ти споделих е една приказка, която може да е творческото произведение на някой джин, който се чуди как да се забавлява.