няма да те питам за кое ми нямаш доверие, нито да се питам имаш ли основание за това или не
да, аз също съм забелязала, че за да проработи една техника е нужно човекът, който я прилага да бъде поне от малко част от потока й :)
навремето, първите, които използваха силата на катарзиса в психотерапията, бяха Бройер и Фройд. първоначално в хипноза, а след това Фройд се опитал да намери начин извън хипнозата да отвори достъп до безсъзнателното, като разхлаби контрола.
и в тази линия, преди смятах, че Ошо е много ерудиран и поне за това го уважавах. по-късно разбрах, че той си имал феноменална лична библиотека и специален отряд разбойници-интелектуалци, които работили за него на книжната линия. даровит предприемач, умеел е много добре да усеща нишите и да се възползва от това :) :))
та за Зиги /Фройд/. Зиги смятал, че хората сме едни дълбоко болни същества и в общи линии неговата система прехвърля извадките си от психопатологията върху клинично здравата личност. нещо като бихейвиористите - в класическия си вариант, те пък смятали, че няма качествени разлики между животните и човека /щото такова нещо като съзнанието или не съществува, или поне научно не може да се докаже съществуването му/, и съответно що пък да не си пренесем изводите от експериментите с плъховете върху хората /смея се/
трансовите състояния от една страна вадят, деблокират. като се влезе към тях от страна на потока на психоанализата. те са удобни за напипване на капсулации и предизвикване на катарзисни разстоварвания. между другото, психотерапевтите не са категорични, че това в действителност води до повишаване на психичното здраве, т. е., според някои е под въпрос дали ефекта от катарзиса не се свежда единствено до едно изживяване на облекчение, чисто моментно и илюзорно, поне в доста от случаите... :)
следва друг поток, лудостта от гледна точка на магията : ) - хей, невероятната красота на еднонасочеността. само йога може да доведе до подобна еднонасоченост. а тази е много по-лесна за нетренираното съзнание. много лесно и чисто изстрелване на намерение към Орела, щото динамичното е някак много естествено вплетено в този поток /смея се/ :)
има и ще нещо, супер сладко, онова готино прехвърляне в потока на непосредствеността, което не генерира появата на разни патологии, а напротив, вади още по-здрава страна на личността. онази спонтанна част от нас, която не играе болни игри /всичко е игра и лудост, но да правим разлика между и некачествено - смея се/, не се стреми да се скрие от интимността на непосредственото общуване, защото не обича себе си и се страхува от това да се изведе на преден план. онази част от нас, или съществуването в онзи поток на реала, в който ние сме още по-знаещи, по-можещи, по-интелигентни, по-съзидателни, по-чувстващи, по-умело сърфиращи из съзидателната страна на света. едно много чаровно упражнение за хващане на този поток научих от един италианец. страшно е семпличко: състой се в това, примерно в продължение на десет минути да говориш без да спираш за нещата, който виждаш около себе си и асоциациите спонтанно породени от това. готино е първо да се прави насаме, без никой да може да прекъсне потока на речта. хубаво е тя да се запише, за да може след това да се преслуша, гласово. това, което много ме изумява, когато го правя е, че нещата се навързват, навързват по някаква си стройна собствена логика и това, което първоначално съм смятала, че ще протече като една демонстрация на мисловна разкъсаност, в действителност разкрива и разгръща един доста гладък мисловен поток, пък и креативен /смея се/ първият път направо бях изумена. а и наистина е забавно, гледаш се отстрани и си казваш: 'ха-ха, това аз ли съм бил, яко...' /смея се/
Вселената обича Скоростта!
|