Не само библиотека, Ошо е бил философ и по блестящ начин е печелил много философски наддумвания в Индия. На него това му е специалността.
Не знам дали екстатичното състояние на бактите е чак катарзис, но по практиките съм виждал доста катарзисни изживявания, най- вече от жени. И обикновено сядам така, че да имам поне лека видимост, щото не се знае га ша скочи ме захапе за гърлото.
На мен лично ми си чини, че жените дето много яко ги удря катарзиса, в по- голямата си част ще имат повече файда да се запознаят с Видия и да тръгнат спокойно по навирените у.чета на живота. Ако мога да перефразирам доктор Чаушев – когато мъжът остане без секс, става светец, а когато жената остане без секс, става вещица.
Това не сексизъм, а физиология. Още Ватсяяна казва в Кама Сутра, че мъжете са благословени да стигат всеки път до задоволяване, докато жените и да имат оргазъм пак може да не са задоволени. Това е по памет(а моята е смислова), чел съм я когато бях на 17. Затова е нормално жените да се тръшкат и подскчат при подобни катарзисни практики, понеже това според мен е нереализирана сексуална енергия.
Но познавам жени, които са минали над това ниво и много респект питая. Става дума за пренасяне на съзнанието в по- висшите центрове, а не за въздържание от секс. При което се отваря сърдечният център и доминира любящата енергия(бхакти), а не сексуалната. Сега, те са си една и съща енергия, но в различно ниво на осъзнаване. А може и да се впечатлявам от този любящ аспект на енергията, просто защото съм мъж, а както казват психолозите – мъжът трябва да бъде успокоен, подундуркан и да се сложи на цица...и после можеш да правиш каквото си искаш с него.
Лично при мен тези катарзисни състояние не са били свързани с подскоци на сухо, но с едно единствено преживяване. И това е напускането на този свят. Понеже съм имал злополука при която аха-аха, мога да кажа, че е едно и също преживяването. Започва издигане нагоре към светлината и в този момент имам избор, да погледна надолу или да продължа нагоре. Целият минал опит, всички връзки и въобще васани излизат. Трудно е да се опише, защото на това ниво времето престава да бъде линейно и всъщност целият калабалък е някак си един в друг, на едно място са, а формите си стават чиста енергия. Но реално се разделяш с всеки един по отделно, изживяваш всяка случка отново и имаш избора да простиш, дариш с любов и да продължиш, или да се върнеш назад. Това са безброи звена на верига, които се късат едно след друго и всяко е свързано с безкраен изблик на изживяната емоция, а накрая остава само любов.
Продължаваш нагоре-нагоре, макар това да не е реално нагоре, но движение определено има и виждаш как едно след друго пресвяткат и изгарят. Единственото, което ме спира е, че тялото няма да може да издържи. На физическо ниво навлизането на светлината е тотално размазване и от един момент знам, че не мога апродължа. Знам къде свършва движението – най- отгоре или навътре според усещането е точно това, което се изживява при кеншо, самият Аз.
|