|
Ми значи ти в ролята на причина си си произвела настоящите обстоятелства, ето че сама призна, че не си жертва, а причина и сама си правиш обстоятелствата в живота.
В смисъл ти си го знаеш. И след като изпитваш гордост, значи смяташ, че точно така е трябвало да направиш, за д изпиташ определени опитности и да усъвършенстваш себе си.
Аз поне така те разбирам дотук - създала си такива обстоятелства (преди раждането, след раждането, все тая), че да може да проявиш най-благородните си черти, да изпиташ собствената си сила и всеотдайност и да откриеш чудесни черти у себе си.
т.е. поставила си си сама изпитания и то много на брой и трудни, и в момента се гордееш, че си се справила и се справяш с теста, както биха казали хуанистите, безупречно.
Каляваш характера си, волята си, силата си...добре ли съм те разбрала?
А аз...ми и аз съм много доволна и горда със себе си, не се отклоних по външни измамни стъкълца, цял живот преследвах духа и собствената си безупречност, летях нагоре и вятър ли свистеше между ушите (поради липса на друго там )
Като дете знаех, че на всяка цена трябва да драпам нагоре, защото иначе ще изпусна много важна среща, защото няма да съм подготвена за нея...тук от известно време усещам, че съм додрапала до платото, че вече мога спокойно да седна и да изчакам срещата, защото съм направила, каквото е трябвало да направя, преминала съм през живота, Куелю има много хубава притча за капките олио, та хем съм видяла замъка, хем не съм разляла олиото, сега седя на платото и чакам Башар да слезе на него.
Щото срещата е била с извънземните и той казва, че ние трябва да изминем половината път към тях, а после те ще изминат другата половина. Та едва сега установявам, че това драпане нагоре е било моята половина от пътя.
С две думи - доволна съм, въпреки че можеше и по-добре, ама сега няма да си придирям чак толкоз, я.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|
Re: Манджа с грозде [re: belika]
(непостижима)
