Да, такива са! Не казвам, че не са такива!
Ако говориш за марайките, вчера го обясних май някъде - да, марайки има, имало е и винаги ще има, не можеш да ги изтребиш от лицето на земята, защото просто не може...навремето Кришнамурти преди много години четох нещо, което силно ме впечатли.
Та по повод болестите той казва така - хората си мислят, че болестите са единица и колкото повече ги намаляваш, толкова повеч изчезват и остава здравето. Нали от един кръг като почнеш да отнемаш и той намалява.
Обаче, казва той, болестите, както и всяко нещо в света, не са единица, а ми са баланс, това значи, че колкото повече взимаш, толкова повече се създава, за да балансира.
Почваш да лекуваш ен на брой болести, появяват се веднага нови болести, за да компенсират...

Та така и с белокрилите и хлебарките - те винаги ще съществуват, въпросът е ти какво правиш с тоя факт.
Изходът аз съм го намерила за себе си - всичко, което съществува, има право да сществува, но и аз имам право да избирам нещо друго. На масата има форуми с хлебарки, форуми без хлебарки, фейсбук, където си подбираш приятелите, книги, компании, музика, филми - каквото си поискам.
Аз избирам да не избирам форум с хлебарки и толкоз.
Тук ми е чисто, спокойно и верно бях съвсем забравила тамошните разправии. И не само тук, просто съм избрала друго.
Башар също има "лекции" по въпроса и много ми помогна впрочем.
Казва, всичко е тук и сега и всичко съществува и щом веднъж съществува, то ще съществува вечно. Значи в т.ч. и хлебарките.
Въпросът е ти какво избираш и въпросът е да не съдиш, защото всичко, което съдиш, се прикачаш към него, отдаваш му внимание и енергия и така то става все повече част от твоя свят.

Та и аз тренирах буквално тук последния месец да си представям, че всичко прилича на шведска маса, на която има всичко - от черен хайвер до банички. И аз си вземам, каквото ми се яде, без да съдя останалото. Представяш ли си, вместо да си намажа черен хайвер, аз сядам и почвам да мразя интензивно чесъна, безумие някакво...така ми беше лесно, така си я създадох техниката.

Та същото е и с хлебарките - на шведската маса има всичко, защо не си вземеш, каквото ти се яде, вместо да се занимаваш с осъждане на което и нямаш намерение да го ядеш?

Може да е защото изхождаш от погрешна перспектива, че трябва да се унищожават.
А може да е защото в теб самата има нещо, което се закача за хлебарките и трябва да бъде отработено?

Той погледна цветето и стана цвете край пътя