Страхът, казва Башар, е сигнал, че там някъде, в тази област, има постулат, който не отговаря на нашата основна същност.
Т.е. страхът трябва да ни накара да огледаме внимателно областта, в която се е появил страхът, и да си открием постулата.
По самоинициатива аз реших да опитам дали това важи и за нервността и безпокойството. Имах безпокойство, с което бях свикнала до степен вече да не го забелязвам.
Започнах да го пощя и там открих, че съм забравила нещо, което е било моя същност преди много години и което ми е харесвало. След това тая идея, това виждане, с течение на времето съм го потиснала, забравила и се отделила от него. И сега на мястото върху това потискане съществува непрекъснато безпокойство...работя по въпроса.
Даже ще си обработя всички безпокойства, съветвам ви да опитате. Там, където има безпокойство, отдолу лежи моя същностна и красива черта някаква, която съм забравила. Вижте какво лежи под вашите безпокойства и споделете, ако искате.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|