Като се наситиш на Башар ще се появи нещо друго или някой друг.
Може, обаче Башар казва, че всъщност той служи като връзка между мен и висшия аз, защото аз в момента не мога да получавам директно послания от него.
Снощи разправяше, че аз и висшия ми аз сме все едно излезли в морето и аз съм решила да се гмурна в дълбокото, а висшият аз стои горе и държи връзката с мен. Аз толкова дълбоко съм се гмурнала, че съм забравила за неговото съществуване, но той не е забравил за мен, стои, следи ме всичко да е наред и, когато дойде време да изплувам, търси начини да се свърже с мен.
А пък аз преди гмуркането съм се снабдила с копнеж по сливане, копнеж по връзка с него и затова копнея за моята половинка, защото всъщност той, висшият ми аз, е моята половинка, а копнежът ми е начин да не го забравя съвсем.
Пермишън слипс - това е нещо като хороскопите за астролога, кристалното кълбо за гледачката или картите или бучката захар под възглавницата. Ние можем да получаваме инфото директно, но поради системата си от вярвания не вярваме в това и затова имаме нужда от помощно средство. Все идва момент, в който се отказваме от помощното средство и започваме да черпим директно, но дотогава всеки си използва някакво. Та Башар и неговата цивилизация всъщност се явяват пермишън слипс, също като хороскопите, за връзката между мен и висшия ми аз. Нещо като проходилка. Като се науча да ходя, ще започна директна комуникация с висшия си аз и няма да имам нужда от Башар, Ошо, Кастанеда или Хъбард.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|