А, често се случва така – нещо ни пленява в началото и го правим лесно и чудесно, а после почват трудностите. Можем да гледаме на трудностите като знак да зарежем нещото или като на изпитание за достойнство.
Друг път- в началото трудно, пък после, ако издържим, става лесно.

Аз обикновено така гледам, и по гръб май не падам, или поне ми е трудно да си спомня и призная кога и как точно... Но в конкретния случай, както и в други случаи, касаещи живи същества - е малко деликатно - не става нито с добро /чувства/, нито с лошо /бой/, нито с аналитичност и философстване /разум и заучености/, а само с някаква интуитивна комбинация от всичко - и със стабилна щипка искреност и талант. Питането в случая е наличен ли е той или не... Но времето ще покаже.

И розите и климатисите си струват усилията. Аз мислех, че тия климатиси са някакъв стадий от развитието на розите:) Лесно можех да видя в гугъл за какво говориш, но е важно ти да го опишеш – думите са си енергия – не знаем какво точно правим сега с думите, но и без това внимаваме:)

А, внимаваме - аз не внимавам. Поне не целенасочено. Гледам единствено да има баланс на щетите и съграденостите по пътя.

Не съм пестяла енергия, не и за нещата, които обичам, или, които харесвам. Е, случвали са се и ситуации на разпльокване тотално в следствие преизчерпване на енергиите... Но пък до сега са се наваксвали някак...
Колкото до розите - ще видим, днес си позволих да помисля дали не бих написала нещо по повода. С леко користна мисъл, ествествено

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите