Здравей АН, и на всички - здравейте!

Простете, че малко егоистични ми станаха тукашните писания, и не се включвам в другите теми.

Последните дни бяха от най-трудните, които съм имала.

Вчера оперираха мама, а се случиха пътьом и камари други истински дивотии.

Като крайни резултати мога да докладвам, че:

Повечето клематиси-бебета май са безвъзвратно обречени на смърт, оказа се, че допълнителното осветяване, което им пусках от лампа ги е попарило, а и нови гъбни плесени се появиха в, уж стерилизираната, нова мини оранжерия.

Накрая просто ги извадих и наредих под прозореца, на сянка на пода, като ги пулверизирам от време на време. Има някаква причина при мен оранжерийните инсталации всеки път да плесенясват и предстои да разбера как да я преодолея.

Тъжно ми е за клемчовците, но поне хората да оцеляват.

За изборите в живота ми, АН - на розите като страст, и на всичко останало - училища, посоки, приятели, мъже, професионални въжделения в по-зряла възраст - АН, наистина ли искаш да ме караш да ти отговарям, като си почеткам, и без друго вредната ми принцесешка мегаломания?

Да, аз съм една кукувица на средна възраст която от малка расте с плаския стереотип, че е родена принцеса. Не от тези, затрупаните с милиони злато, лъскави парцалки, и живеещи в някакви кичозни палати, а от по-зловещите принцеси - дето си мислят, че са толкова специални, колкото розите или клематисите, които няма значение как са се облякли, и в каква къща живеят точно сега /е, все някак се е случвало, че и къщи, коли, дрехи, училища, приятели и посоки животът ми го е докарвал достатъчно, кактос е полага на истинска принцеса, което пък е водило до камари зложелатели, смятащи, че аз просто не заслужавам всичко това, а на тях то им се полага много по-напред по право и заслуги/. Рози, клематиси, сечива, къщички, каляски, другарчета, мъже, и изобщо и въобще - безнадеждността на мегаломанията ми май наистина няма край...

Е, аз се боря с тези си трески, и дори, според някои съм развила някаква сладникаво сантиментално влечение към народнящината и непретенциозността във всичко - език, изразни средства, външен вид. Но не съм можела да се скрия, защото на общ маниер не съм можела да го докарам.

В това ме обвини един приятел снощи, на когото аз казах, че той и някои от срадата му излишно театралничат в езиково и елитарно отношение, с цел да се дистанцират от т.нар, според тях плебеи. А излишнарта, препъната елиращина - когато е преекспонирана - намирисва на глупост, защото й липсват и конструктивност и смисъл.

И така, както ти написа по-рано, и аз се съгласих - "Ти си напълно уникална и специална, точно както всички останали!" - та ако всички започнем да си навираме един на друг в носовете своите принцещина, уникалност и специалност - на какво би заприличал света? На място, където никой не иска да общува с другия, а само да си оглежда царсвената осанка в огледалце-огледалце, кажи ми, че аз съм най-сияйната на земята!

Макар да е факт, че всичко има значение, и че има и несмесими социални слоеве - не говоря само за социално-икономически такива, а повече на културно ниво, и че в ситуации, в които опитаме да си затворим очите за взаимните си различия - обичайно следват грандиозни фарсове, да не кажа - катастрофи, в които се нараняваме взаимно, и обиждаме. Е идиотско да се капсулираме в супер хигиенна-стерилизирана микро среда/оранжерия - където да си дружим с 5те на брой себеподобни другарчета и да си мислим, че така ще се разбираме идеално всички, и ще пазим взаимна стриктна хигиена. Опитите ми до момента, и с хората, и с клематисите и розите от резници - доказват точно обратното - колкото повече се капсулираме и стерилизираме - толкова повече нови щамове плесени и гъби щукват от някаква напълно невидима за нас пролука. И прецакват всичко, което имаме. Защото всичкото сме струпали по собствено съзнание в т.нар. до скоро напълно стерилна и капсулирана наша си мини оранжерия. И никакви супер модерни халогенни лампи за стерилизация или нови химически лекарства не могат да помогнат. Защото щамът, не само е проникнал отвътре, но и е успял да мутира, и вече всичко е неспасяемо.

Понякога директният досег с по-прости, но повече щамове гъби и плесени ни изгражда собствен имунитет, и на нас, и на клематисите.

Относно прогресивната ми луна в трудните домове - да, имаш право, но има и друго за онова, което преди казах - последните й походи през 9тия и 10тия ми дом, бяха предварително обречени на връзване и спъване с моряшки възли, защото беше и престаряла. И преди да дойде прогресивното новолуние - някак нямаше грам газ да засвети, без оглед на други - уж положителни конфигурации.

Сега да се надявам, че малко поне искри навън ще даде.