|
През последните няколко месеца слънчевата активност е необичайно слаба
Слънцето, както се полага на порядъчните звездни обекти, се върти около себе си. Една екваториална обиколка продължава 25 дни. На полюсите това време обаче е 36 дни. Огромната разлика в скоростта на въртене поражда изключително силно магнитно поле, което обръща посоката си на всеки 11 години. Смяната предизвиква "слънчевата цикличност".
Магнитното поле е причина за няколко феномена като слънчевите петна и слънчевия вятър. Слънчевите петна представляват по-хладни зони по фотосферата. Колкото повече петна има по повърхността на слънцето, толкова по-активно е то. Количеството им се подчинява на 11-годишна закономерност - в началото и в края на цикъла те са много малко или липсват, а в средата му са най-многобройни.
Наличието на множество петна предизвиква слънчевите бури. При тях снопове от електрони и протони със скорост от порядъка на 450 км/сек. (т.нар. слънчев вятър) се излъчват от короната. Когато такива снопове достигнат Земята, ние виждаме красивите северни сияния, но за зла беда и техниката ни се разваля (може да видите повече за това в допълнителния текст).
По законите на слънчевата цикличност е дошло времето да имаме увеличение на петната. Такова обаче няма - напротив петната съвсем изчезват през последните месеци (моля, вижте графиката). Учените са силно озадачени какво означава това. От една страна, възможно е липсата на слънчева активност да повлияе на климата и да охлади малко планетата. Подобно нещо се е случило през периода 1645-1715 г., наричан мини ледена епоха. Това би било добре, предвид глобалното затопляне, макар че учените изобщо не са единодушни дали липсата на слънчеви петна води до промени в климата.
Астрономите са притеснени, че учудващата липса на активност в период, когато трябва да я има, може да е предвестник на много мощни слънчеви бури. Ако това се случи, Земята вероятно ще претърпи технологични поражения за милиарди долари. Никой не може да каже обаче какво ще се случи. "Да предвидиш следващия максимум на слънчевата активност е като да познаеш какво ще е времето следващото лято", споделя астрономът Джим Уайлд от университета Ланкастър, Англия, пред Financial Times.
И така, ние не знаем какво ще се случи и защо се случва. За учените забавянето в цикличността е златен шанс да разберат това-онова за тайнствената ни звезда. За нас, хората, риск няма - приемаме за даденост нежната грижа на слънцето и му се доверяваме напълно, че няма да ни изпече или пък замрази. Не че имаме някакъв друг избор.
|
Re: Какво му е на Хелиос? [re: Kaily]
(непостижима)
