|
Климатичните промени - сняг на север, жега на юг, дъжд у нас
Европейците ще трябва да се примирят с тази гледка. В бъдеще ни чакат още наводнения, жеги и суша, твърдят защитници на околната среда
Многобройни изследователи на климата предупреждават от години насам, че европейците ще трябва да се примирят занапред с все по-неблагоприятни климатични условия - суши, бури и наводнения. Причината за това е ясна, казва Мартин Хилер, говорител на международната природозащитна организация Уърлд уайлд лайф.
Причината за климатичните промени не е естествена. Голяма част от учените са единодушни в мнението си, че промените в климата са предизвикани до голяма степен чрез човешка намеса. Това се отнася най-вече до бързо покачващите се температури в градовете. През последните 200 години на масова индустриализация съдържанието на въглероден двуокис в атмосферата се е покачило с една трета в сравнение с първоначалните стойности. През извънредно горещото лято на 2003 г. вследствие на жегите починаха над 40 000 души - 20 000 в Италия, 15 000 във Франция и поне 3 000 в САЩ. Жертвите са предимно възрастни и болни хора.
---
И наводненията, и сушите са естествена последица от глобалното затопляне, предаде неотдавна Би Би Си. Добре ще е хората да свикват на тези аномалии, защото в бъдеще точно това очаква Земята.
"Колкото повече вали, толкова повече вали", това заключение на мечето с много малко ум (Мечо Пух) упорито се набива в главата през субтропическото лято, което застигна страната ни. И, както обикновено, Пух е прав. Защото колкото повече дъжд се изсипва, толкова повече влага се изпарява и отново се излива под формата на порои върху главите ни.
Или, както се изразяват англичаните:
"валят котки и кучета"
Тези котки и кучета обаче изядоха хляба на много земеделци. Наводненията не само че унищожиха между 5 и 50% от насажденията в засегнатите региони (в отделни райони като Бургаско, Пернишко, Пазарджишко, Софийско, Пловдивско са унищожени между 80 и 100 % от засетите площи), но и доведоха до появата на различни болести по растенията - мана по доматите, картофите, краставиците, лозята, тютюна и какво ли още не. В противовес, люцерната и бурените избуяха от дъждовете здрави и сочни, което пък създаде благоприятни условия за бум в раждаемостта на малката полска сива мишка. Нищо чудно, че фермерите не подскачат от радост.
В съседна Румъния нещата също съвсем не са по-добри. През юли внезапен дъжд се изля и удави страната след едномесечна суша, която унищожи хиляди хектари реколта. Асоциацията на земеделските производители ЛАПАР съобщи, че сушата е струвала на фермерите 435 милиона долара. Според министъра на земеделието Джордже Флутур реколтата върху 500 000 хектара е унищожена. Букурещ
разчиташе на рекордна реколта
през 2007 г. Земеделците се надяваха да пожънат 7 милиона тона жито. Наводненията довършиха започнатото от първоначалната засуха. При тях загинаха и десетки хиляди глави добитък и домашни птици. Само миналата седмица дъждовете поразиха над 15 000 хектара обработваема земя. Това са четвъртите поред наводнения в Румъния. Страната не бе в състояние да покрие всичките си разходи за възстановяване на унищожените от наводненията инфраструктура, взе кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие и се обърна към Фонда за солидарност на ЕС.
На 9 август в Чехия и Словакия за изненада на всички падна сняг. В Татрите, Източна Словакия, дебелината на покривката достигна 25 см. Очаква се това да съсипе голяма част от насажденията в тези райони.
Българи и румънци газят мътните води на предбиблейския потоп, чехи и словаци
се канят да подкарат ските
а в това време в Южна Европа се пържат под знойното слънце на невиждани от 40 години жеги. Според Националния статистически институт на Португалия, реколтата от пшеница е спаднала с 95 на сто, в сравнение с миналата година. А като цяло добивът на зърнени култури е с 60 на сто по-нисък. Португалия е една от най-тежко пострадалите от жегата страни. В много райони вече има недостиг на питейна вода. Над 200 тона риба е измряла досега заради пресъхналите водоеми.
В Испания фермерите няма с какво да поливат, затова някои от тях прибягват до мръсната вода от канализацията. Което, естествено, може да зарази плодовете и зеленчуците и да доведе до множество тежки заболявания. За това предупреждава не друг, а испанското Министерство на околната среда. Като капак, в тези две страни бушуват десетки горски пожари, щетите от които са неизмерими. Само през първата половина на годината в Португалия са регистрирани два пъти повече
катастрофални пожари
в сравнение с 2003 г., когато изгоря 5 % от територията на страната. Заради лошата реколта двете страни бяха принудени да се обърнат с молба за помощ отново към Европейския съюз.
От другата страна на океана прочутата американска царевица се спаружва със страшна сила под палещите слънчеви лъчи на Средния Запад. Лошата реколта означава глад и бедност не само за хората, но и липса на фураж за за добитъка.
В Кентъки тютюневата реколта не е била толкова ниска от 1927 г. А в Арканзас царевицата и соевите насаждения са поразени от болести.
И, докато цял свят се оплаква от поразиите, нанесени от природните катаклизми, в някои части на земното кълбо в действителност измират от глад. Всеки трети африканец страда от недохранване, а гладуващите по света са общо 852 милиона души, обяви Световната програма по прехрана. 8,2 милиона души в 7 африкански страни се нуждаят от спешна помощ, защото
умират от глад
Основната причина за това е сушата.
Тежко е и положението на традиционно гладуващите севернокорейци. Дъжд и бурни ветрове съсипаха и тази година реколтата. Нищо ново, освен това, че властите в Пхенян за първи път си признаха, че народът им няма какво да яде.
Все пак от катаклизмите понякога има и полза. Напоената като мокра гъба балканска земя е благоприятна за някои култури. Затова царевицата (по същността си тропическо растение) изживява истински разцвет. Силните дъждове ще доведат до незапомнено високи добиви от царевица за последните 40 години. В Северозападна България стеблата вече надхвърлят 3 метра височина. Цената ще се покачи до 170 лв. за тон, при 120 -130 лева през миналата година, предвижда Димитрина Илчовска, директор на Института по царевицата в Кнежа. Оризът също намери подгизналата почва за приемлива. Българските оризопроизводители не могат да се оплачат от липса на вода за това влаголюбиво растение
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
|
Re: ГЛОБАЛНИТЕ ПРОМЕНИ В КЛИМАТА [re: Kaily]
(не*избе*жна)
