Добре, подредено ми изглежда написаното от теб, дори съм съгласен с голямата част.
Ето фактите: и двамата добре си подреждаме нещата, аз съм убеден в моите, ти в твоите и дори намираме много общи неща въпреки различията. Успоредно с нас има хиляди разновидности на мнения и хора. Аз мисля че това е част от съвършенството. Защо ни трябват учения, учители?
Нима си мислиш, че не вървим напред и като индивиди и като Цяло?
Нима си мислиш, че има пропуск в творението?
Аз си мисля, че си имаме всичко необходимо, че дори и в повече за да живеем щастливи на този свят, въпреки че не го можем?
А долавяш ли, че думите не могат да покрият това за което се мъчим да говорим с теб?

^Не е важен факта, а отношението ни към него!^