Тая тема с увереността я чопля от няколко години и все по-интензивно.
Миналата година си говорехме с един йога и той каза нещо умно-че вярата е тогава, когато нямаш знание. Знаещите хора предават знанието на незнаещите, но то стига до тях под формата на вяра. Понеже те още не знаят.
Т.е. знанието се трансформира във вяра, но вярата не може да се трансформира в знание, вярата служи като патерица, за да вървиш, докато получиш знанието....всъщност това част от него каза йогата, друга част прочетох някъде и трета част сама си снадих...
Та и аз в началото, като прочетох, че знанието не е набор от данни, а увереност, се позачудих и ми се видя неправдоподобно.
Но после много пъти се връщах към тая идея и я проверявах за себе си.
Знанието, истинското знание значи способност да направиш нещо.
Ако не можеш да реализираш знанието на практика, значи нищо не знаеш, а само си въобразяваш, че го знаеш.
Значи не е важно да назубриш занните, важно е да можеш да приложиш, което знаеш.
А можеш ли да приложиш, придобиваш увереност.
Значи знание не е информация, знание е способност. А способността е увереност, ако можеш, значи си уверен или поне придобиваш тая увереност с доказване на способността си.
Останалото не е знание, а книжно знание, зубрене, без покритие.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева