|
4.3. Корекция.
Корекцията, като стратегия е с клиничен характер. Но принципът на разбирането на клиничните аспекти свързани със стратегическите подходи, за интеграция на изолираните индивиди и групи от обществото, базирани върху техните междуетнически конфликти, се основават върху установяването на близък контакт със самите тях. И докато интеграцията е преди всичко с тенденциозен смисъл, корекцията цели приобщаването на изолираните групи и индивиди от обществото, разбира се към основните тенденции на движение или развитие. Именно по такъв начин иначе казано възниква така нареченото мисионерство или внедряване на мисионери сред изолираните групи от обществото, т.е. това са хора, които познават отблизо техния начин на живот, на които тепърва това ще бъде тяхна основна задача.
Така или иначе корекцията, като стратегия най-ясно се разбира от гледна точка или на клиничната работа с изолираните групи от обществото, и с разбирането за мисионерството, като подход към тяхната бъдеща интеграция.
Ситуацията на някои общности в страната провокира мисионерството, да са нещо като медиатори между тях и останалите членове на обществото. За България такава общност може, да се каже, че са ромите като отцепени от съвременните начала на начин на живот. Но в някои случаи подобен аспект на мисионерство може, да означава липса на адекватна работа, макар че е нужно за самите групи, които са в изолация.
Защото ако такива мисионери и тяхната роля е пряко свързана с покриването на общите им цели, заедно с групите от хора които сами по себе си се нуждаят от корекция. Икономическите и политическите сили, които манипулират по свой собствен начин състоянието на изолация между хората в обществото. Тогава тяхната роля и работа остават напълно обезличени.
При това положение може, да кажем, че корекцията може, да се използва предимно в тесен аспект, а именно психо-педагогически спрямо лица, които могат, да имат полза от такъв вид влияние. Това означава формиране на тесен кръг от хора заети със задача, да помагат и съответно хора, които ще приемат помоща. Това са изисквания най-общо за споделяне и работа.
Корекцията е възможност за създаване на фоново влияние съобразно, което хората, да могат, да се организират за установяване на даден ход на своето собствено развитие. В този случай тук се използват техники известни преди всичко на науката начини, влияния за установяване на възприетите от обществото цели. Това ще рече от една страна цели в служба на образованието и културата. От друга страна това са мераци за хуманно възприемане на общата атмосфера на начин на живот в обществото.
Обществото и обществените нагласи винаги са били белязани от нотка на агресия и разврат. Ето за това облагорадяването на живота е един вид мисия за хората, които противопоставят на деградиращите слоеве от обществото своето гледище за развитие най-общо на техните отношения.
Например трудовите отношения могат, да бъдат организирани спрямо целите на една икономическа организация. Но това не означава, че постигането на икономическите интереси ще бъде за цената на съсипването на човешкото достойнство. Става въпрос за разбиране на трудът така както и неговото отдаване в полза на формално установени правила. Групите от хора, които нямат начин за възприемане на такива правила очевидно се нуждаят от внимание.
Друг аспект на корекцията може, да бъде възможността за повдигане на социалния статус вътре в общността именно, за да може да се дава по-широк избор, за реализиране на собствените възможности в полза на отдаването на работна сила.
В крайна сметка индивидите, които се нуждаят от корекционна подкрепа най-често се намират в пълен разрес с началата на общественото развитие. За това помоща най-вече се изразява във влияние отразяващо тяхната психопатология, асоциалност и регресия от цивилизационното развитие на обществото.
Критерии за корекционна намеса:
• Психопатология: психопатичните индивиди се отличават с наклонности на характера, които са пряко свързани с отклонения най-вече на азовото развитие и личността.
• Асоциалност: асоциалните членове на обществото са така наречените индивиди, които нямат съответните морални устои според, които да могат, да се интегрират в която и да е общност.
• Регресия: регресивните личности са хора, които преди всичко изразяват деградацията на своята собствена хуманна персонификация.
Втора глава
Емпирично изследване на междуетническите отношения между социален работник и клиент.
1. Описание на изследването.
Сексуалност – сексуалността е един от факторите на общуване между човешките същества. Това означава интимно обладаване на един индивид пред друг. Но сексуалността освен интимно-индивидуална може, да се окаже, че е и генетично заложена освен от ролята на съвкуплението между двамата родители, но и от родовата съпричастност на родителите към даден етнос. Така можем, да разграничаваме сексуалния аспект на поведение на индивидите от гледна точка на междуетническата им съпринадлежност.
Етноса на българите например е популярен, като сексуално ангажиран моногамно. Тоест изневярата е наказуеема от обществото с призив за раздяла между двамата влюбени. Напротив при етноса на турците се наблюдава полигамност на мъжкия пол. А именно възможност за допълнителни сексуални контакти с други партньори пред лицето на съпругата, която всъщност може, да е основния израз на семейното огнище, като съхранител на потомъка на своя съпруг.
Сексуалността може, да бъде съпроводена и с потентност, като израз на амбиция. Но амбицията като заместител на сексуалността е вид поведение, на асексуалността. Съхраняването на тази енергия може, да се разгърне именно в постигането на успехи, които да странят от чисто сексуалните завоювания. За това амбицията, като част от поведенческата характерелогия на личността могат, да позволят на един на човек, да бъде твърде решителен в достта от своите постъпки. Друг е въпросът когато такава решителност идва, да дискредитира собствената уязвимост към постигането на едни или други сексуални контакти. А именно чрез визирането на чужд потенциален успех в това отношение. Тогава именно се натъкваме на така наречения мъжки хомосексуализъм, който търси силата на пола от своя полюс, за постигане на надмощие над противоположния пол.
Подобна амбиция допълнително може, да бъде съпроводена с агресия, вродена енергия за кастрация на мъжкото либидо, за налагане на своето собствено. Това именно е известно в немската психоаналитична школа, като кастрационния комплекс между бащата и синът, волята на синът да кастрира бащата за спечелването на любовта на майката и съответана противозащита от бащата, за неговото убийство.
Такъв род на отношения дълбоко вкоренени в несъзнаваното на човека оказват силно влияние в развитие на отношенията вътре в семейството между родителите и децата днес. Но когато подобни нагласи вземат връх в обществените прояви на индивидите, тогава ние се натъкваме, както на тяхната несъзнателна психодинамика, така и на тяхната определена от етническите особености психика и психология.
Това най-общо означава, че сексуалността може, да бъде особен фактор в образа на междуетническите аспекти на поведение. Едно такова изследване на сексуалността между хората основано на техните междуетнически различия, разбира се провокира тяхната най-обща и интимна област на възприятия. Именно за това разкритието на техните сексуални различия основани на етническата им съпринадлежност крие такава опасност за навлизане в най-интимните области на индивида и които могат, да нямат етнологически корен.
Такова навлизане само по себе си може, да се нарече престъпление, защото индивидуалните различия свързани със сексуалността касят именно целостта на индивида преди всичко пред самия себе си и едва на следващо място пред обекта на своите интимни и съприкосновенни желания. Този род изследване основано върху психосоциалните различия и сексуалните предпочитания могат, да бъдат само предмет на разглеждане от гледна точка на общото поведение на даден субект на наблюдение.
Какво означава шизофреничната хомосексуалност? Това са лицата на неосъзнатите сексуални фигури, които се проектират върху избраните от тях жертви. За да могат, да задоволят своето собствено либидо. Психо-сексуалността им се разгърща върху самия мотив, да извършат това наказание или убеждение за накърняване на личната интимност на избраната от тях жертва, тоест нейното собствено либидо.
Това болестно поведение може, да се задълбочи до степен унищожаване на обекта задълбочен в тиражиране на своята собствена сексуалност. Подобно престъпление е всъщност откровенно и осъзнато убийство на източника на енергия, която се явява тяхната болест или страст.
Съзнанието за престъпност винаги трябва, да бъде свързано с нарушаването на закона, независимо от това дали такъв закон може, да бъде променен или напротив, да бъде освободен от отговорност на поведение. Знакът за престъпност е законосъобразна. Поведението е отговорност на свободата за възможност именно на волята за унищожение.
Описанието на сексуалността тук включва инстинктивната воля за унищожение причинена от секс.
Дали социалния работник и клиента правят секс в аспекта на своите отношения? Определено в социалната работа на първо място играят проблемите, социалните проблеми и едва на следващо място разкритието на идеи за тяхното решение. Сексуалността може, да бъде проявена на пълно равнище между тях двмата без, да има каквото и да било решение на проблемите. Както и разиграването на любовна игра между тях. Но тогава целта така или иначе няма, да имат интегритет.
Така проблемите между социалния работник и клиент се основават върху един чисто мисловен аспект, който цели по-бързото разрешаване на техните отношения.
Изследването в този случай на междуетническите отношения цели създаването на връзки и контакти между хора освободени от техните животински аспекти на сексуалност и хомосексуалност. Това са хора решени, да установят начина според който, да влиаят на убиващите хората, хора и които няма, да намерят възмездие до края на живота си за своите престъпления пред обществото чрез кражби и многобройните убйиства.
Такива хора се интересуват от това, да установят контакт преди всичко между самите себе си.
Едно такова описание на наблюдение връзва тест, който е психологически независим от наблюдението на всякакви други персони.
Така социалния работник трябва, да разкрие клиента обект на своите наблюдения чрез визиране на неговата подчиненост по дух на ислям или на друг вид религиозна общност. Подобно разкритие може, да му даде освобождаване от анализиране на неговата сексуалонст преди всичко. И на второ място разбиране за начина по който, да контактува по напред в работата си с него.
2. Методики на изследването.
Въпроссник:
- Полигамен ли сте или моногамен?
3. Провеждане на изследването.
Туркиня- въпрос: Полигамен ли сте или моногамен?
Отговор – полигамен!
Българин- въпрос: Полигамен ли сте или моногамен?
Отговор – моногамен!
Туркиня- въпрос: Полигамен ли сте или моногамен?
Отговор – полигамен!
Българин- въпрос: Полигамен ли сте или моногамен?
Отговор – моногамен!
Туркиня- въпрос: Полигамен ли сте или моногамен?
Отговор – полигамен!
Българин- въпрос: Полигамен ли сте или моногамен?
Отговор – моногамен!
Туркиня- въпрос: Полигамен ли сте или моногамен?
Отговор – полигамен!
Българин- въпрос: Полигамен ли сте или моногамен?
Отговор – моногамен!
Туркиня- въпрос: Полигамен ли сте или моногамен?
Отговор – полигамен!
Българин- въпрос: Полигамен ли сте или моногамен?
Отговор – моногамен!
Българин- въпрос: Полигамен ли сте или моногамен?
Отговор – моногамен!
Туркиня- въпрос: Полигамен ли сте или моногамен?
Отговор – полигамен!
Българин- въпрос: Полигамен ли сте или моногамен?
Отговор – моногамен!
Туркиня- въпрос: Полигамен ли сте или моногамен?
Отговор – полигамен!
Българин- въпрос: Полигамен ли сте или моногамен?
Отговор – моногамен!
Туркиня- въпрос: Полигамен ли сте или моногамен?
Отговор – полигамен!
Българин- въпрос: Полигамен ли сте или моногамен?
Отговор – моногамен!
Туркиня- въпрос: Полигамен ли сте или моногамен?
Отговор – полигамен!
Българин- въпрос: Полигамен ли сте или моногамен?
Отговор – моногамен!
4. Анализ на резултатите от изследването.
От десет трукофили и десе българофили на въпроса за полигамност или моногамност 100 % от тях отговарят съобразно своята етническа принадлежност. Допълнително беше проведено интервю с всеки един от участиниците за мотивите на техните отговори. Оказва се, че туркофилите са полигамни от гледна точка не на своята религиозна духовна същност, а от гледище на своя индивидуален подход спрямо избора им, да споделят една или друга любовна връзка. Тоест не всеки, който може, да бъде в близост на интимна съпричастност би могъл, да бъде обгърнат или обвзет на така да се кажа мироглед на полигамност.
За разлика от тях от десетте българофили, които споделят моногамност, всеки един от тях би бил моногамен, но само в случаи на пряка провокация за тяхната полигамия биха могли, да разрушат връзката си в името на съчетаването на полигамия с моногамия.
5. Изводи.
Сексуалността е един от проблемните епизоди в човешкия живот. Такъв проблем е способен, да разруши както семейство, но така и цели общности. Обладаването на сексуалното поведение е преди всичко въпрос, както на култура, но и на спречкването на едни индивиди от една културна общност спрямо друга. За това сексуалността винаги може, да бъде обект на изследване от най-различни гледни точки.
В настоящето изследване ние само искахме, да подчертаем разнородността на разбирането на любовните отношения, които по един или друг начин могат, да се окажат крайъгълен камък за разбирането на едни или други проблеми между отделните хора, а не само основани върху разбирането и на междуетническите им различия.
Туркофилите това са хора, които носят този термин върху гърба си само в името на един вид нарицание спрямо личности от характери, които изживяват собствената си културна същност на равнище базирано върху даден род възпитание различно от българското разбиране за основаване на един или друг вид общуване.
Българофилите са еднородни на туркофилите група, която е само протиповоставена на различаната от тях група по самото произношение за произхода на техните различия.
Заключение.
Напрежение между така наречените туркофили и така наречените българофили може, да бъде акцентирано от тяхната сексуална насоченост. Това не е парадокс, нито културен феномен. Изобличаоването на сексуалната насоченост е преди всичко интимен артефакт за всяка една от страните. Така провокацията спрямо личността е освен въпрос основан на общата атмосфера на възприемане на житейските правила обвързани с общия морал, но и въпрос сведен до съвестното използване на собствената духовна идентичност спрямо обектите срещу, които може тя да бъде насочена.
|
Re: Факти [re: filmfest]
