Попаднах на следното интервю и ми стана интересно за какво пише Елена Алексиева. Купих си книгата, която е получила наградата на Хеликон за нова българска проза. След третия разказ от "Читателска група 31" все още нищо не ми е ясно...

- Много медиен шум се вдигна около теб след наградата. Какво се случи за теб и книгите ти? Как вървят продажбите на "Кой"?

Не съм много сигурна , но издателят ми твърди, че има отражение. Смешното обаче е, че в България това не е като да пуснеш един тираж от хиляда бройки, а пък да се търсят три хиляди. Отражението е в петдесет повече. А целият този шум ме завари много неподготвена.

- Може ли да се каже, че умишлено се пазиш писането ти да не се възприеме като женско?

Да, пазя се. Когато усетих, че това не е моят начин на писане, започнах да се пазя. Страшно мразя разделенията по полов признак, които станаха доста натрапчиви във всеки аспект на живота. Освен това живея с неприятното усещане, че дори тук, в България, в едно доста патриархално и сексистско общество, има силна феминизация. И то по-скоро като нагласа и начин на поведение, а не като повсеместно женско присъствие. Мен лично това ме дразни.

- Да разбирам ли, че не си фен на модния chic lit?

Не, въобще не съм. И не съм фен на голяма част от популярната литература.

- Можеш ли да прогнозираш каква ще е следващата масова истерия или мода в литературата?

Ако вървим по тази линия, може би в един момент светът няма да понесе тази крайна феминизация и ще се появи като контратежест cock lit. Възможно е да се появи мода, която да се основава на компютърните игри.

- Последната малка среща в града, която си струва да се опише в текст?

Не знам защо толкова се впечатлих. Имах тежък период напоследък и малка зимна потиснатост с усешането, че не само съм изпуснала нещата от контрол, но и че живея живот, който не е точно мой и съм се абстрахирала тотално от него. И с тия настроения си пътувам в едно такси, което завива покрай Южния парк. Тогава просто си вдигнах погледа нагоре и видях в парка едно много високо дърво с ято гарвани. Гарваните са тук, си казах. Тази гледка беше като просветление - гарваните са тук, дървото си е на мястото, какъв ми е проблемът!

- А пишеш ли нещо ново?

Само се заканвам на един роман, който уж съм измислила много добре. Но, изглежда, след като го замислих сюжетно, се успокоих и престанах да се занимавам с него. Не ми се говори за самата история. Досега такъв сериозен, пълнокръвен роман не съм писала и имам малки притеснения как ще се получи.

- Мислиш ли да издаваш нещо навън?

Това много не зависи от мен. Естествено, ако има възможност, не бих я пропуснала. Но не съм привърженик на партизанските стратегии, да ходя и да търся връзки. Каквото има да се случи, ще се случи.

- Какво правиш извън писането?

Налага ми се да работя доста. Преподавам в НБУ, освен това работя и като преводач с английски. Чета винаги, когато мога.

- Какво прочете последно?

Какво ли не, доста четох през последните три седмици, защото един дълъг период нямах време и сега се налапах с каквото докопах. В момента съм на една класика - "Червеният салон на Аугуст Стриндберг. Влече ме към скандинавското - в момента и както винаги. И ме чака "Госпожица Смила и нейното усещане за сняг" от Петер Хьог.

- Глупак, ти знаеш, че сам си ги измисляш!
- Тогава нищо в света не е истинско...