всичките ми преположения за тази група и този човек се оказаха верни още през първите 30-тина страници. Дори не знам как да говоря за това, защото след всяко изречение ми се свива гърлото.
"В неделя пиехме заедно в кръчмата (Боно и баща му), уиски, ирландско, разбира се. От време на време той задаваше истински въпрос, което значеше, че трябва да му дам истински отговор. Винаги беше за вярата ми в Господ: "За едно ти завиждам, за нищо друго", ми каза той веднъж. Аз пеех, правех всичко, което той с удоволствие би правил, водех творчески живот. "Ти като че ли наистина имаш връзка с Господ." А аз го попитах: "Ти нямаш ли?" "Не." "Нали през по-голямата част от живота си си бил католик." "Много хора са католици... А ти като че ли чуваш нещо от тишината." "Вярно е, чувам", казах аз. "И как е?", попита ме той. "Чувам го донейде инстинктивно. Усещам отклика на молитвата си или че ме водят в дадена посока. Или Библията престава да бъде просто стар документ, оживяжа и осмисля момента."
или пък:
"В средата на осемдесетте за първи път го заведох в Щатите (отново говори за баща си). Дойде да види един наш концерт в Тексас. Накарах отговорника за осветлението да насочи най-мощния прожектор към сцената и когато моментът настъпи, обявих на публиката: Знаете ли, че сред вас има един човек, който никога не е бил в Тексас" - те започнаха да викат и дюдюкат, - "нито в Щатите" - още писъци, - "който никога не е бил на концерт на Ю Ту" - ония издивяха - "Дами и господа, искам да ви представя баща си, Боб Хюсън!". Светлини, баща ми се изправя. И какво направи? Закани ми се с юмрук. Беше страхотен момент, наистина. ..."
Мисля, че на фона на всички скъпоценности вътре, "Изповеди" стои някак просташки на корицата.
и има още купища, купища за споделяне...
I'll be waiting patientlyРедактирано от sparkinthedark на 17.06.07 21:13.
|