хм..интересна тема..
значи! откакто се помня си има всякакви емоции между т.нар. помъчени българи(помаци) и тези, които се имат за чисти българи.
любови, омрази, сръдни, пак любови..общи софри, песни..и въобще чисто си човешко отношение.
имала съм и все още имам приятели, познати, че и роднини помаци - носим едно фамилно име -
защото някога рода се е разделил - едните в едно село, другите в друго..едните с чалма, а другите с кръста и икона. но и до ден днешен се носят приказки, че тези с чалмите са си криели иконите в долапите (мусандри)..
да си призная често съм си задавала въпроса, защо аз се смятам за чиста българка, след като мога да си проследя рода само до пра-пра-пра..ами преди това, а? и какво от това, че другата ми рода е от панагюрско и пловдивско? това прави ли ме автоматично войводка и чорбаджийка?!
и въобще, какви са тези щуротии за ескалиращо напрежение между друговерци? пустите лидери пак си пекат кюфтетата на гърба на честните хора..ейй Боже!
тоз електорат родопски..тъй многообещаващ, вече малоброен и ужасно уморен от простотии.
а колко по-лесно е да приемеш човека до себе си като човек. не цвят, партия, вяра и убеждения, а просто човек.

няма напрежение в района ни, има съжителство и желание за общо, по-хубаво бъдеще..че от кого другиго ще поискаш сол, ако не от съседа помак, че с кого ще си пиеш кафето сутрин?
а относно предпазливостта - до момента мен са ме прецаквали предимно българи:), а и по принцип всеки човек като се почувства застрашен реагира..според ситуацията.
е, аз не съм историк, не съм и социолог..аз съм си от Родопите:))