Преди да засегна една любопитна за мен гледна точка, бих искал да кажа, че винаги съм се гордеел, че съм българин, приемал съм и приемам помаците за чисти българи и че това е въпрос, който няма какво да се коментира.

Прието е схващането, че помаците са тези, които заради изтъкваните им различия с българите немохамедани, имат комплекси.

Интересно ми е следното обаче. След като е общопризнато, че религията е изиграла решаващата роля за запазването на българската народност и предотвратява претопяването ни, как трябва да гледат потомците на българите, чиито деди са били клани, бесени и горени, но не са отстъпили от именно тази вяра, към другите, на които предците им са преклонили глава?

Мотивът с оцеляването, изтъкнат няколко постинга нагоре, е факт, но според мен е несъществен, когато се опре до въпроса за неудоволетвореността като чувство, което съществува в накаква част от хората.

Още повече, че контрааргументът "И ние оцеляхме и то без да меним вярата си!" боде очите.

Предполагам е несъществено всичко това, но понякога се чудя.

За своето милеем...