най-накрая смисълът на поста ти! Явно там е имало заседнала в клоните елхичка, безотговорно изхвърлена от нечий балкон!

Малко бавно загрях, обаче, и не асоциирах веднага картинката с простотията - бях задълбочен да открия простотията някъде в черно-белите детайли, ама не успях.

Е, сега, че има простотия - има! Но чак да се вдигаме на щурм срещу нея... Изисква много усилия. Нали трябва да спрем предаването на Кеворк, да затворим телевизия Скат и вестниците Труд и Стандарт, да изгоним царо, прокуроро и т.н.... Пък това ми се вижда много сложно. Не е невъзможно, ама е сложно.

Пък и нали трябва да има нещо да ни дразни - да ни провокира. Нали не искаш да изчезнат гневът и възмущението като чувства? Простотията е красива в многообазието си - постоянно ни очудва с всевъзможните форми и с всеобхватността си (повсеместността си - както казваше Герасимова)

Та, така - ние да гледаме себе си, децата си и да им показваме елхичките в клоните и Кеворк и да им казваме - виждаш ли какви хора има.